Не се знае Левски някога да е имал половинка. Нито една жена не е спомената нито в грижливо попълваните му записки – своеобразен отчет и дневник по финансови, политически и лични въпроси, където всяка дреболия и всяка стотинка – тогава грош, е изнесена, пише Супер 19.

И как иначе, когато човек  се бори за чиста и свята република, да  не е безкрайно прозрачен, без да го иска от него някакъв ЕС.

Личният живот изобщо е ахилесова пета на цялата му фамилия. Неговата майка ражда 5 деца. Най-малката Марийка – умира едва 4-годишна, в същата година, когато погива и баща й.
Трите момчета остават неженени и бездетни. Само най-голямата дъщеря на фамилията Кунчеви – Яна оставя потомство. Ала и нейната не е лесна, от 9-те й деца оцеляват едва 5

Тя се омъжва едва 15-годишна, затова пък за заможен търговец на име Андрей Начев. Двамата имат общо 55 наследници, от които 22 живи, в чиято кръв има, макар и смесена и тази на Апостола на свободата.

Майка и домакиня, Яна се грижи най-много за брат си. Тя редовно го крие или просто го приютява при митарстванията му из България. И явно също така го спонсорира. Без някога да си е приписвала заслуги или някой някога да й е благодарил за това. Поне устно.

Васил е най-големият барт в семейството. Три години по-малък от него е Христо. Той не приличал на бащиния си род – красиви, руси, синеоки хора, а на майчиния – помотците на майстор на чешми. Ицо бил тъмен и черноок.

Бил доста буйна натура, сприхав, биткаджия. След като едва не пребил до смърт турски полицай в кръчмата – хан на големия си вуйчо, бил изгонен от родното Карлово и се цанил за шивач на панталони в Пловдив. Ала и там му отесняло след поредица от изцепки и забягнал при брат си в Румъния.

Според семейната легенда Христо съжителствал с Васил Левски и Христо Ботев – какъв легендарен дует, при тяхната критична зима, изкарана в полуразрушена мелница. Свидетелствата на поета за несломимия от мизерията дух на Апостола още се помнят: „Дърво и камък се пукат – той все пее”. Христо обаче се разболява и умира едва 30-годишен през 1870 г.

Нещастна е съдбата и на третия брат, който иначе в приказките обикновено се оказва големият късметлия. Петър е седем години по-млад от Васил.

Приличал на него – в смисъл, бил от русия дял на родата. Носел в гените си и нрава на покойния дядо – бейоубиец и на чичото – фамозен войвода. Петър е само на 19, когато обесват брат му и той се заклева да убие предателя му. Напуска дома си в Карлово и се отправя към Ловеч, където са

заподозрените за издайници на Левски поп Кръстю и Марин поп Луканов – прадядото на Андрей Луканов.

Резултатите от това разследване изнасяме в отделно каре поради изключителната им важност.  Но нека да продължим с историята на Петър Левски. Научил, че не поп Кръстю е издал брат му, а друг или други, той се отказва от вътрешната организация и търси приятеля на Васил – Христо Ботев в Румъния.

Великият поет го взема четата си, с която през 1876 година пресича обратно Дунава. Ала разгромът идва след краткото опиянение на свободата. Сломен и отчаян Петър се крие в София, заедно с най-добрия си приятел.

Неизвестно как успява да избяга в Русия – в нейните предели тогава е Кишинев, днес столица на Молдова. Там го сварва кампанията по набиране на опълченци за руско-турската война. Младият брат на Левски веднага се записва. Отличава се като истински герой в Руско-турската война. Но завинаги остава инвалид с крака. Прибира се у дома в Карлово след Освобождението.

Къщата на Апостола е полуразрушена от „признателните българи”. За героя от освободителната война, брата на Апостола на свободата подслон намира...турчин.

Работа за него няма. Налага се да се жалва до правителството в София. Макар много болен и пропил се от мизерия и отчаяние, в края на дните си Петър получава назначение като стражар – в смисъл полицай.

През 1881 г. последният от фамилията на Левски умира беден и нещастен от белодробна туберколоза.