Мнозина се питат по каква причина българската православна църква не следва никой календар, пише Супер 19'. На Коледа празнуваме с католиците и протестантите на 24 срещу 25 декември, вместо с православните на 6 срещу 7 януари, както правят гърците, а също сърбите, руснаците и другите славяни. Затова пък Великден честваме със своите, а не с чуждите, с които поне де юре още сме в схизма – нещо като църковна студена война със своя желязна стена. Най-лесното обяснение е много просто – докато Рождеството е задължително фиксирана дата, Възкресението се смята по звездите.


От гледна точка на бизнеса, православната Коледа дава повече възможности, понеже вместо финалът на годината да бъде неспокоен и напрегнат, европейският изток е предпочел също като древните да си отпочива в началото на януари, когато на всичко отгоре са и най-големите студове. Тогава и западняците, които се правят , че работят, не свършват нищо особено.

Традицията да се премести коледа през декември идва на дневен ред по времето на соца, когато Коледа не е почивен ден, а Бъдни вечер е просто повод за семейни събирания и традиционна питка с късмети.

Пролетният празник е друга работа. При него родната църква спазва основната повеля на православието от векове за векове. А тя е за нищо на света да не съвпада християнският Великден с еврейската Пасха. Причината е проста. Освен ненавистта към народа, разпнал Христа, става въпрос и за вярването в историческото съществуване на Спасителя. Както е известно от Библията, Исус влиза в Йерусалим именно на Пасха. Тогава му викат „Осанна”. След като провежда своята нежна революция и го разпъват в петък – пет дни след празника на цветята, той възкръсва в нощта срещу неделя. Този акт пък е еманацията на нашата религия.

А именно реализацията на идеята за безсмъртието на вярата, надеждата и любовта, събрани в един образ. По тази причина не може и не бива Пасха и Великден да бъдат в един и същи ден, смятат православните сановници вече 1700 години и отгоре. Затова ние смятаме кога се пада Цветница по новолунието. Така се получава задължителната разлика от 1 седмица.

Иначе за Великден си има математическа формула, по която трябва да се изчислява. И както става понякога в тази наука, възможният отговор не е един. Това пък е заради астрономията.
Пресмята се така: страстната седмица, тази между Пасха и Великден, е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние и завършва с най-големия празник. Понеже пролетта идва на 21 март с равноденствието, отброява се кога се изпълва луната.

Нормалният Великден трябва да бъде от 22 март до 25 април. Вариантите са 19 според изчисленията. В години като тази обаче само католиците бяха точни в определянето  на датата. А ние изостанахме с цели десет дни – до 5 май. Как така?

За нашата църква, която е по-консервативна от католическата, е въпрос на чест спазването на стария Юлиански календар, който ни е завещан от древността. Той изостава с 13 дни от Григорианския календар. Така, пролетното равноденствие се „отлага” от 21 март за 3 април.

Така последната възможна дата за Великден по ортодоксалните правила се „мести” от 25 април до 8 май. Рядко обаче разликата е толкова голяма, колкото тази през 2013 г. Най-често се движи около седмица до две. Сега е месец. Но пък католиците винаги са застрашени от нелепицата да празнуват едновременно Пасха, която при тях не е Цветница, а е Палмова неделя, и Великден. При нас пък се случва да има второ пълнолуние между пролетното равноденствие и Великден. И винаги си имаме страстна седмица – тази година тя е следващата от 29 април до 5 май, която е наричана още Велика. Всеки, който носи подобно име, може да празнува имен ден всеки ден до неделя.

С местенето на датата на Великден, всички празници в християнския календар, които не са с фиксирана дата като големите именни дни например – 6 май Герговден и останалите, се лутат напред-назад в месеците, пише още Супер 19'.