Заминава и отново започва от нулата. Кариерата му в България не е плюс в страна, където не знае даже езика. Започва да учи иврит месец преди заминаването си, а той е труден.

Отива при няколко български евреи, които имат име като импресарии. Единият от тях му казва: „Да си на 18, дори на 25 години, мога да ти дам надежда, че ще успееш. Но ти си вече на 34 и не искам да те заблуждавам. Ще ти трябват поне три години, за да научиш езика и да можеш да пееш на него.“

Етиен Леви възразява: „По цял свят има изпълнители, включително оперни, които не знаят съответния език, но научават и пеят цели арии. Едва ли за една песен ще ми бъде толкова трудно.“

Ангажименти обаче получава рядко. След дълго митарстване и много телефонни разговори го канят да пее на един празник през юли. Казва се Лейлот Яфу и в буквален превод означава Нощите на Яфа. Пее също в град Холон и в Батиям - града, в който живее, в превод Дъщеря на морето. След което поканите секват.

„Започнах да работя каквото и да било - разказва музикантът. - За мен срамен труд няма. Чистил съм улици в продължение на 8-9 месеца, бях в магазина за мебели на мой братовчед, където се разправях с дърводелците, с тапицерите, помагах като хамалин, когато разнасяхме мебели. Накрая останах безработен.“

„Мисълта ми винаги беше в музиката. Често целият ми живот като видеозапис минаваше пред очите ми - от времето, когато започнах на голямата сцена, до кацането ми на летището в Израел. Търсех своето място като певец и артист.“

Жена му загубва надежда в успеха и се връща в България. През 1992 г., малко повече от година, след като отива в Израел, жената на негов първи братовчед привлича вниманието му към една обява: „Видях нещо, което е точно за теб, ще се чувстваш като риба във вода.“

Театрон Амами, или Народният театър, собственост на най-известния продуцент в Израел - Аврам Деше с прозвището Пашанел, обявява конкурс за певци, танцьори и артисти за големия мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър Йосиф с невероятната риза на райета.
Срокът за кандидатстване е след три дни, а трябва да се подготвят освен документи още видео- и аудиокасета със запис на ария от мюзикъла. Най-малкият син на братовчед му взема от своя съученичка мюзикъла на касета и преснима либретото. Етиен Леви се заема да направи запис в домашни условия с помощта на приятел.

Подава документите си в последния момент. След една седмица го викат на кастинг в Тел Авив. Комисията е от пет души, все популярни имена в израелския шоубизнес. Етиен Леви получава една от централните роли - на Авраам.

Мюзикълът има голям успех - над 85 представления за една година. „Едно от тях беше в големия римски театър в Кейсария, останал от древността. Имах чувството, че играем преди 5767 години, в библейските времена, от които бяха героите ни“ - спомня си певецът.
Точно тогава, когато по думите на продуцентите е тръгнал по царския път, Етиен Леви се връща в България. Отначало - уж за малко, в опит да убеди жена си да заминат отново заедно в Израел. „Вече имахме банкова сметка, осигуровки, предпоставките за успех, особено след като на мен ми провървя с мюзикъла - казва певецът. - Тя обаче беше категорична, че няма да се върне.“

Годината е 1993-а. Етиен има едномесечна ваканция и я използва да си дойде в България. Мъчи го носталгията. За да бъде свободен, не е взел помощта, която в Израел дават на всеки нов имигрант. В такъв случай няма право да напуска страната пет години.

На следващата година се връща завинаги. През 1995 г. прави един сантиментален ход, който завършва неуспешно - опитва се да възроди група Трик. Този път тя просъществува само година.  През 1997 г. се запознава с Нели Маринкова и правят дуета Етиен и Нели. На следващата година печелят награда на Златният Орфей с негова авторска песен. През 1999 г. отново участват на фестивала, но вече като почетни гости. Печелят и първа награда на големия пролетен радиоконкурс с песента му Поглед към мама.

По това време той вече преподава - отначало в консерваторията, после в Нов български и в Софийския университет. Сега има студенти в три факултета.