Преди 12 години Калоян Махлянов от селото с неподражаемото име ДЖУЛЮНИЦА в сърцето на България е скромен нов студент в Националната спортна академия. 115-килограмовият двуметров борец попада в екипа на Петър Стоянов – Сумиста, който непрекъснато търси талантливи момчета за националния отбор по сумо. През 2002 г. го взема със себе си на Световното първенство в Германия и така започва всичко, пише Супер 19'.

За да се стигне до днес, когато Калоян, 40 кг по-тежък, отколкото беше при стъпването на дохиото, загуби ранга си одзеки – втория най-висок в сумото (б.р. той е първият европеец, достигнал до него и задържал го седем години), но иска да се откаже от българското гражданство, за да може от състезател да се превърне в национален треньор в страната, създала този спорт – Япония. Оттам е съпругата му, там се роди и синът му, там шампионът живее и стана милионер. Ето как в. Труд разказва цялата история на гиганта.

„Калоян Махлянов е роден на 19 февруари 1983 г. във великотърновското село Джулюница. Още на 9 години започва да се занимава с борба, а през 2000-та ликува с европейската титла при юношите в кат. до 100 кг. Заради великанския си ръст и натрупването на килограми, които стават несъвместими с категориите в борбата, се преориентира към сумото (на 13 г. той е 187 см - бел. ред.).
През 2002-а той участва в открития шампионат на Германия по сумо за аматьори, където е представен на 53-тия йокозуна Котодзакура, ръководител на школата Садогатаке. Той го кани в Япония и още същата година Махлянов дебютира в професионалното сумо.

Българинът получава псевдонима Котоошу (в превод Европеецът - б.р.) Имената на всички борци от школата Садогатаке, където Махлянов се състезава и до днес, започват с Кото. На старта в професионалното сумо българинът започва с 13 поредни победи и печели първото състезание, в което участва. Така кариерата му започва главоломно.  През 2003-а минава четири дивизии (нива) на професионалното сумо, а на следващата дебютира във висшата дивизия - макуучи, която включва най-добрите 42-ма майстори. Този дебют идва само след 11 турнира, което е рекорд за древния спорт.

От януари 2006-а Котоошу вече има ранг озеки (голям шампион - б.р.), което е едно ниво под най-високата степен - йокозуна (велик шампион - б.р). Кариерата му е съпътствана обаче с множество контузии. Заради тях се оттегли от последния турнир във Фукуока, който продължава и в момента. На дохиото Калоян има 848 двубоя, от тях 528 победи. През 2005-а прави фурор, като побеждава един от най-големите сумисти - йокозуна Асашорю, с което прекъсва серията на монголеца от 24 поредни успеха.
Българинът е безспорен любимец на публиката със снажния си ръст и красивото си лице (със своите 202 см той е най-висок сред професионалистите, тежи 155 кг).

Японската публика го нарича Дейвид Бекъм, но Калоян не харесва прякора. Въпреки че през повечето време е в Страната на изгряващото слънце, Махлянов поне 1-2 пъти в годината се прибира в Джулюница. Родителите му Цецка и Стефан също често му гостуват в Япония. А с парите от първата си победа купува на майка си и баща си кола - “Форд”. Махлянов има и по-голям брат - Нелко, който живее в Канада.

Сумистът е изключително щедър и винаги когато си идва у нас, прави благотворителни дарения”. Според класация на спортен сайт, която вече сме публикували, Калоян е милионер и изкарвал по 3 милиона в японската им равностойност на година, което го прави един от най-добре печелещите българи и в частност – родни спортисти.