Има такава смърт - от любов. Джоко Росич угасна именно от нея. Каубоят на българското, сръбското и унгарското кино, актьорът с най-запомнящ се глас пое към залеза в петък вечер, часове преди Задушница и седмица преди да навърши 82. Тогава Бог прибира най-любимите си чеда, твърдят старите хора. Всъщност Джоко, който почина от тумор в мозъка, отиде към своята любима съпруга Лиляна. Тя си отиде през пролетта на миналата година след дълга битка с онкологично заболяване.

Рицарят Росич, който пришпорваше коне, коли и мързеливци, до последно остана изпълнен с енергия и желание да работи, макар да бе полусляп и да четеше с огромна лупа. Неговата най-голяма любов след жените бяха конете, които символизират свободата на духа. В родния му Крупан Джоко яздил и препускал със селските коне. „Сега Джоко язди мустанг из небесните прерии", казват с тъга неговите многобройни приятели и колеги, които потънаха в скръб.

Истината обаче е, че 81-годишният мъж канара, който винаги ходеше с изправена, величествена осанка, грохна след смъртта на Лиляна. Макар винаги да е казвал, че безкрайно обича живота и не му се мре. Загубата на съпругата му, с която живееха заедно половин век, обаче го сломи и през последните месеци той все по-често повтаряше: „Лиляна, прибери ме при теб!"

„Всичко, което съм направил в живота си, съм го правил, за да се харесам на някоя жена. Защото нищо друго няма смисъл. Ако няма до теб една жена, която да ти каже „Страхотен си", тогава за какво живееш?!", изповяда се преди 2 години в интервю за „Всеки ден" актьорът навръх 80-ия си юбилей. И макар Джоко да се отнасяше галантно и с обич към всички дами от екрана и в живота, с които си е партнирал или познавал, Лиляна бе жената №1. Последното желание и на двамата бе да бъдат погребани заедно. Актьорът ще бъде положен в гроба на съпругата си в Алеята на творците на Централните софийски гробища. Поклонението пред Джоко Росич ще бъде на 26 февруари, сряда, от 11 часа в столичния храм „Свети Седмочисленици".

Ракът на Джоко се отключи след загубата на жена му. Нейното тежко заболяване пък бе провокирано от нелепата смъртта на сина й - журналиста Стоян Колев. Актьорът отглежда момчето като роден син. Стоян умира нелепо преди няколко години, след като се задавил с баничка. Росич и Лиляна нямат общи деца. Двамата имат по едно дете от първите си бракове. Той - дъщеря Ирина, а съпругата му - син. Иначе Джоко и Лиляна имат общо четирима внуци. Актьорът има и роднини в Сърбия, които също ще дойдат да се простят с него.

Джоко Росич е издъхвал десетки пъти във филмите, в които се е снимал. Приживе самият той се шегува с многобройните сцени на смърт, които изиграва. „Имам си идея - някой да направи документален филм, който да се казва „35-те смърти на Джоко Росич". Горе-долу толкова пъти съм умирал в своите филми от 1964 до днес", коментира приживе той. Този път обаче смъртта го отнесе наистина. Джоко е актьор, запомнен със своята естествена харизма, с дълбочината на гласа си и красотата на своите роли. Няма жълти скандали, няма медиен „екшън". „Човек се ражда и умира с гласа си, той е неговата душа", вярваше Джоко.

Любопитното при него е, че въпреки 112-те филма, които снима, той всъщност е непрофесионален актьор. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Актьор става случайно, когато участва във филма на Любомир Шарланджиев „Хроника на чувствата". Но винаги играе във филми, в които има някаква акция. Не обича думата екшън, предпочита именно акция. Акция, която е свързана винаги с усилия. „А сега: екшън, фентъзи, римейк и всичко, взето едно към едно", възмущаваше се той. „Един уважаващ себе си актьор не може да си позволи да умре на екран по начин, по който вече е умирал в някой друг филм", разсъждаваше Джоко.

За първи път „умира" през 1963 г., а последния - в излъчения през 2012 г. филм „Пъзел". Джоко загива и в сериала „Отплата", в който се снима преди близо 3 години, но епизодите останаха неизлъчени. Персонажът му на баща на главния герой умира в края на сериала.

В сцените, които са само заснети, но не и показани, персонажът на Джоко умира в „Пирогов", след като през цялото време се бори за справедливост. Именно в спешния институт в средата на януари актьорът претърпя тежката операция за отстраняване на тумор от мозъка. След това с намесата на шефа на артистите Христо Мутафчиев бе преместен в Правителствена болница, където издъхна.

Получи българско гражданство чак през 2002 г.

Любимецът на милиони българи, сърби и унгарци може да бъде описан само с една дума - необикновен. Защо точно „необикновен", ще каже някой. Защото дори само рождената му дата - 29 февруари, подсказва за необикновения живот на един магичен българин със сръбски корени или сърбин с български корени.
По настояване на майка му Джоко Росич бил записан, че е роден на 28 февруари, за да има рожден ден всяка година. Роден през олимпийската 1932, която била високосна, в семейство на учители, Джордже Мирко Росич емигрира в България само на 19 години по политически причини. Той върти любовна история с България, така че само да споменеш за емигриране, може да те разтърси из основи. Родолюбец до мозъка на костите си. Българско гражданство обаче получава чак през 2002 г. след 50-годишно пребиваване в България.

Оръжията остават за дъщеря му

От малък Джоко има страст към оръжията - и хладни, и огнестрелни. Той притежава огромна колекция от ножове и старинни пищови, които сега ще останат за дъщеря му и за внуците и правнуците. Не се знае дали Ирина, която е завършила НАТФИЗ, но работи като медицинска сестра в Канада, ще вземе част от ножовете на татко си със себе си, или пък ще предпочете те да останат в дома им в София. Апартаментът на Джоко и Лиляна се намира до столичния пазар „Ситняково". Първия си нож Росич получава от баща си, когато е на 6 години. Самият той винаги носеше в джоба си хладно оръжие.

Последните му думи: Донеси 2 кебапчета, че умирам от глад

В деня преди операцията на мозъка Джоко Росич поискал да яде кебапчета. „Донеси две кебапчета, че умрях от глад", рекъл Джоко на своя близък приятел, съдържателя на любимото му заведение на пазара „Ситняково" Илия Илиев - Илко. Джоко получил частична парализа след мозъчната операция, загубил уникалния си глас, говорел само с очи, но останал силен по дух докрай.

Илия и още един приятел на актьора били двамата, пред които Росич написал завещанието си в болницата. Въпреки това нямал никакво намерение да се предава. После обаче получил посттравматичен шок и бил вкаран в реанимацията, а накрая и преместен в болница „Лозенец". Черен флаг бе сложен в любимата Джокова кръчма още в събота сутринта. Познатите на Росич от село Бойковец, където той има къща и обичаше да прекарва летата, също сложиха траурна лента.

Възхищава се от Омар Шариф

Идол на Джоко е Омар Шариф, с когото са приятели и връстници. Играли са заедно във филма „Прерийният ловец на Мексико". Добър приятел бе и с Гойко Митич, който се прочу с ролите си на индианец. Едни от най-запомнящите роли на Джоко пък са „Осмият", „Езоп", „Демонът на империята", „Михаил Строгов", „На всеки километър", „Гоя", „Антихрист", „Баща ми бояджията", „Иван Кондарев", „Сватбите на Йоан Асен", „Войната на таралежите", „Камионът", „Хан Аспарух", „Време разделно", „Под игото", „Златният век", „Капитан Петко войвода", „Зарево над Драва" и др.