Кремонският епископ Лиудпранд през 949 г., посланник на немския император Отон І в Цариград пише: "Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите - Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование".

Този образ, изрисуван на царския син и брат Боян Магесник е почерпен от народните легенди в България. Не е тайна, че понеже властта криела и не споменавала принца, хората, на принципа на снежната топка, прибавяли все нови и нови истории. За да изградят имида му на мистик и странник, на майстор на тайните обреди от древноегипетската езотерическа школа – пълен контраст с отшелника и светец, също негов брат – светеца Иван Рилски. Най-устойчивата легенда е тази, която нарича Боян Магесник – Песоглавец заради мита, че можел да се превръща във вълк

Дали е възможно наистина да е бил върколак?

Едва ли. По-скоро хората са искали да придадат мистична сила на неговите умения в областта на гаданията, медицината, музиката и поезията, които според тях нямало как да са посилите на един обикновен човек, пък бил той внук, син и брат на царе.

Образът му, като "Боян Магестика", "Песоглавеца" и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски лом, Мадра или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини.

Омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме предението е следното:
"Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия.

След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си."

Раковски цели 9 в. по-късно описва легендите в прочутата си книга „Горски пътник”, която приемаме за началото на новата българска литература. Което означава, че в народната памет Боян Магесник е истински герой със свръхестествени способности – нещо като роден супермен, комуто не могат да се опрат нито нашественици, нито времена, нито обстоятелства. Единственото, което му остава неподвластно, е любовта. Явно магията му не е действала само в това отношение, защото преданието е, че екстрасенството му се отключва именно заради несподелена любов и последвалата я страшна мъка, докато е студент в Магнаурската школа в Константинопол.
Обектът на чувствата му е императорската дъщеря Мария, която става жена на брат му Петър, което пък дава основание Петър, за разлика от Борис, Симеон и всички други куп наши царе да бъде признат за император, наравно с византийския. Докато например владетелят на другата европейска сила – франската държава, има само титла на принц от Константинопол. Това ни дава обяснение на две неща. Едното е невероятното 42-годишно управление на Петър, което никой друг властелин у нас не успява да достигне. Другото е политическата идея на Боян Магесник – твърда съпротива под знака на патриотизма срещу властта на брат му Петър, обяснена с факта, че бил за вечен мир с Византия. Ако истината е във вечното „търсете жената”, а е много вероятно да е така, значи наистина на този свят всичко е лично.

Как се ражда богомилството – рожбата на принца?

При цялата тайнственост и мистичност около образа на Боян Магесник, цяло чудо е, че днес знаем дори точната дата на събитието. Това се случва на 13 април 928 г. – идеално избрана според нумерологията дата (число 8 – почукай и ще ти се отвори, и път 1 – лидерство), която вероятно осигурява пренасянето на пламъка на сектата през много рицарски ордени и масонски ложи до ден днешен. Боян Магесник, на когото не знаем точните дати на рождението и смъртта, събира в подземието на поверения му манастир „Света Параскева” до Преслав 11 апостоли, в чието число влизал най-близкият му съидейник епископ (а не просто „поп”, както го знаем от изучаването на история) Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, пограбан в 929 г. в Рим, и двама мистици дошли от Сирия. Сектата, първи опит за реформация на църквата в рамките на нашата цивилизация, не остава без последствия.

Борис II, която се възкачва за  малко на престола след баща си цар Петър, няма търпение от миролюбивост да търпи опозиция на короната. Татко му е изгонил от България брат си Боян Магесник, но синът му стига по-далеч. То йзнае, че бащата на богомилите е опасен за него дори само със съществуването си, с мисълта ,че народът може да се уповава на него поради простия факт, че е жив. Така през 970 г. той нарежда поръчковото убийство на принц Боян, който по онова време е на 60 или 62 години – истинска преклонна възраст в онази епоха, когато малцина прекрачвали 50-те. И така го превръща в още по-голяма легенда, а учението му – в част от кода на българите. За легендарните магове на други времена и народи – в следващите епизоди

Снимка: unknowspace.wordpress.com