Сиви завеси отделят лобито от рецепцията – изненедващо класическа с бар, а не според съвременните трендове красива маса с дизайнерски кресла около нея. Малко бяло перде, през което от време – навреме минават „почиващи”, излизащи от закуска в тясното ресторантче или обслужващия ги персонал в красиви и също бели униформи, води към зоната за хранене. Някак скрита между изобилието от завеси в различни цветове и от различни материи с различна плътност е скрита единствената стена – Стената на славата. Докато чакам пиарката, разглеждам листчетата с написани „похвали” от супер звезди – от Жизел Бюндхен и Дженифър Лопес, през Кевин Спейси и Едуард Нортън, до любимата ми Шаде.

Не 79-те стаи и 10-те апартамента на този малък, хеле по мащабите на Рио хотел, които Старк е направил в стил Салвадор Дали са забележителни при всичките им дизайнерски мебели от Серджо Родригес, дизайнерски чехли и джапанки от Оскар Метсават и чаршафи от най-фин египетски памук плюс възглавници от истински пух са големият лукс тук. Нито пък мраморните бани. Големият разкош е покривният инфинити пул – малък, но с удивителна гледка към прекрасния плаж Ипанема с неговите момичета, както и към причудливите по форма възвишения в неговия край.