Като гледах политиците ни вчера, притеснявам се, че на следващите избори и регистрираната по европейския вот активност от 30% няма да докарат. А в тези 30 на сто, както и сега, поне половината ще бъдат купените гласове. Понеже полит.картинката ни е мани-мани.

Местан издига в култ кафето, с което стана прословут, и говори, че било кофти да се правят избори в края на годината, понеже нямало да имаме бюджет за следващата, ама най-много така му се харесвало. Вече съм сигурен – новият лидер никога няма да стигне нивото на Доган, колкото и кафе да изпие.

Станишев пък е зает със съставянето на европейско правителство. Господар е на мълчанието.

Борисов бе длъжен на този фон да поиска избори веднага. Ясно е, че ако сега се разпусне парламентът и вотът е в средата на август, както технически ще се получи, даже и 30% няма да идат до урните, ако ще и да са влюбени в полит.картинката. Пък те без друго не са. Следващите изречения на лидера на ГЕРБ дадоха да се разбере, че изборът ще бъде „пагубен” и новото правителство „още на следващия ден ще отмилее на хората”.

Волен е зает да бъде обявен за невалиден евровотът, който бе повод другите да се раздвижат. В това индиректно го подкрепи Реформаторският блок, който хем иска денонсиране на резултатите от евроизборите, хем веднага заяви, че бъдеща коалиция ГЕРБ - ДПС би била „мафия вдясно”, каквото и да означава това.

Като гледам и слушам всичко това, мисля си, че за нашата държава няма надежда скоро да се оправи и най-тъжното е, че купените от всички партии цигани ще ни решават съдбата. Ще кажете: че то досега как беше?

Да, така беше, ама все по-така ще става. Което е най-лошото. Ако предпочитате да ви го кажа в поезия: „Надежда всяка тука оставете...”