През 1986 г. Лили Игнатова печели своята първа и последна абсолютна титла в художествената гимнастика. Е, не е световна, но е поне европейска. Мястото, където съдбата й дава заслуженото, не е какво да е. Лили, сама като модел на Ботичели с прекрасната дълга къдрава коса, нежното лице и фигурата на статуетка няма равна. И предпочита света да я запомни именно такава - на върха на славата и красотата. А също и на любовта.

Когато се отказва от спорта, тя иска да се наживее. Всекидневните тренировки от тъмно до тъмно при строгия до тоталитаризъм строй на Нешка Робева са я лишили от детство и тийнейджърство. Тя изведнъж пораства в обятията на една от изгряващите звезди на българския театър по онова време – актьора от военния театър и също бивш спортист, но по водна топка, Ивайло Христов. За него тя е нещо като Лолита – едновременно красива и страстна, но и дете по душа.

Тя не спира да яде сладолед. Бил й е забранен цял живот заради режима на Нешка. Не спира и да се радва на любовта си с артиста. Двамата застават заедно пред камерите във филма „Акатамус”, с който соцът иска да превърне златните момичета в кинозвезди. Това е хитър продуцентски трик, понеже документалните филми „За Нешка Робева и нейните момичета” и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” са се превърнали в абсолютни боксофис хитове и цяла България се реди на опашки, за да ги гледа в киносалоните. „Акатамус” обаче си е истински провал.