Прибира се обратно в родината и само 3 месеца по-късно вече е омъжена за мъж, който е бил влюбен в нея като малка, а е станал офицер от МВР. След годините на загуба на връзка с реалността и живота в палати, тя се приземява. Бързо се ражда дъщерята на Лили и Росен, 4 години по-късно я следва техният син. А после семейството се разпада.

Пълни глупости са, че на 15 е родила дете и на Митьо Пищова. След като Нешка Робева се завръща с гръм и трясък на сцената чрез първия си танцово-гимнастически спектакъл „Два свята”, който постига нещо неверятно – пълни 32 поредни пъти до откат първа зала на НДК в рамките на месец или два, продуцент намира Лили и й възлага алтерантивно шоу. Мнозина си мислят, че ученичката има фикс идея да надмине учителката си. Истината е съвсем различна – Игнатова в началото приема да бъде само консултант на „Орфей и Евридика”. Успехът не е същия като на Нешка, но и продукцията на Лили има международно признание, играе се дори в една от най-престижните зали на Лондон.

Тъй като е направила клуб по художествена гимнастика на свое име, за да тренира дъщеря си, която обаче е далеч от таланта и амбицията на майка си, постепенно Игнатова става конкуренция на Нешка и като треньор. Стига до позицията на старши наставник на националния отбор. Това не я скарва с Робева, която и до днес Лили нарича „най-големия треньор в света”. Но Илияна Раева не може да й го прости. Двете се изпокарват тежко, въпреки че цял живот не просто тренират заедно, те са най-близки приятелки и момичета от една махала. С другото момиче от първата тройка „златни” – Анелия Раленкова, също от махалата и също близка дружка на Игнатова, връзката също се губи. Ани първо заминава за Америка, после се връща, но са й необходими няколко споменавания на името Лили и фамилията Игнатова, за да се „сети” кой й се обажда. Момичето от панелното жк е шашнато, защото другата девойка от соцкомплекса се интересува не от друго, а от нейната титла на маркиза. Лили не се разбира и с последната от поколението на Нешка – Бианка Панова, която харесва, но не може да разбее постоянните смени на преценките й за важните неща в общия им живот и най-вече за Нешка. Така приятелка й остава Диляна Георгиева, която на два пъти й е отнела световната титла, която България смяташе, че по право принадлежеше именно на Лили и през 1983 и през 1985 г., когато все оставаше втора. Пазарджиклийката, макар на другия край на света, общува с Игнатова.

Сигурно заради буйния си характер и неспособността да премълчава неправдите и несгодите, Лили не успява да се задържи на работа  - нито като режисьор на танцови спектакли, нито като старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика, нито като служителка в тотото. Често едва свързва двата края. Пробва се и в чужбина. Издържа едва 3 месеца, въпреки идеалните условия в Южна Корея. Понякога ходи за малко като консултант в Австрия. Но е твърдо убедена, че за нея няма шанс да заживее истински в чужбина. Не, че тук й е лесно, но носителката на 19 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала от световни и европейски първенства има силен характер от спорта и никога не се предава, дори в мизерията.