Хъшовете на Александър Морфов ще посветят своето първо майско представление на своя непрежалим приятел и колега Чочо Попйорданов, научи Всеки ден. На 5 май - ден преди големия празник Гергьовден, се навършват 2 години от нелепата смърт на обичания актьор. Той почина вследствие на черепно-мозъчна травма, която получи, след като падна от двуметровата подпорна стена на Боянските гробища. Актьорът бе отишъл там да сади цветя на гроба на майка си. Преди 2 години 5 май се падна навръх Великден.

Първият спектакъл „Хъшове", изигран след гибелта на Чочо, бе посветен на него. И оттогава всеки път постановката на Морфов, в която участва голяма част от трупата на театъра, завършва с аплодисменти на актьорите, отправени към небето. Там, откъдето ги гледа и се усмихва Петър Попйорданов.

Първите „Хъшове" през май тази година ще се играят на 9-и. Тогава се очаква актьорите отново специално да почетат своя колега и другар на сцената, като всеки от участниците в представлението разкаже някоя незабравима случка с Чочо. Талантливия, емоционалния, ранимия и обичащ света Чочо. В спектакъла на Александър Морфов актьорът се превъплъщаваше в ролята на Македонски.

След смъртта на Попйорданов режисьорът повери ролята на неговия близък приятел и колега Деян Донков. И този път „Бел кон" ще звучи в памет на Чочо. Близките му са убедени, че ако беше жив, той със сигурност щеше да получи роля и в най-новия авторски спектакъл на Морфов - „На ръба". Както самият режисьор сподели, това е една емоционална, обща импровизация за онова, което се случва в България. По думите му това е спектакъл за тъгата и болката, че българският народ се стопява.

Затова и излитащите от България самолети, клошарите и самоубийците станаха своеобразен символ в „На ръба". Със сигурност, ако Чочо бе жив, щеше да внесе допълнителен колорит и още по-голяма творческа мощ в постановката. Едно обаче е ясно - Чочо обичаше живота и нямаше намерение да бяга от него. Доказа го, като заедно с приятелката си Даниела осинови малката Катя. Искаше да бъде татко и да я дари с много обич и нежност.

Съдбата реши друго. Чочо все пак продължава да живее в спомените на приятелите си, а Катя с гордост носи неговото име.