Пиар напънът на Хитлер да вземе Сталинград му струва главата

 „Историята ни учи, че на нищо не ни е научила” – имаше една такава оригинална мисъл, която със сигурност се потвърждава от днешния ни епизод. 129 години, след като Наполеон се проваля да превземе Русия и това е началото на края за него, Хитлер се опитва да надмине единствения император, който според него го превъзхожда по военни успехи. И наистина, за нула време, двамата дребничи мъже от низините успяват от дъното да се издигнат до върха на държавната, да смачкат с ботушите си цяла Европа, но Англия и Русия ги катурват.

На 18 септември 1939 г. Германия и СССР сключват така наречения пакт Рибентроп-Молотов по имената на външните им министри. Това е декларация за ненападение и разпределение на Източна Европа. Западна Полша и Силезия отиват при отдавна щурмуващата ги Германия, а Прибалтика и Източна Полша – част от нея е днешната Западна Украйна, в която като съветска република влизат и части от Чехия, Унгария и Румъния– всичко това влиза в СССР.
3 седмици по-късно Хитлер предлага мир на Франция и Англия, обаче нарича това „последно предложение” и те не приемат. Зимата минава и напролет Фюрерът взема Дания и Норвегия, после Холандия и Белгия. Следващата по ред е Франция, чиято „непробиваема” според местните отбранителна линия „Мажино” е премината от раз от Хитлер и на

22 юни 1940 г. Париж кляка

Той сключва мир с Берлин, който обаче на практика означава немска окупация, формално с френско правителство на маршал Петен. Германия триумфира, защото се чувства отмъстена за униженията след Първата световна война, а са минали само 20-ина години.
Точно година по-късно – на 22 юни 1941 г. Хитлер напада СССР. Още на 10 май той е предложил на Англия нов мир в замяна на неутралитет при нападение срещу Москва. Сталин не вярва на своето разузнаване и е шашнат от светкавичния удар на съюзника си, с когото доволно са разпарчетосали Полша и Прибалтика. Това е началото на операция Барбароса, която след 26 дни трябва да завърши триумфално с развяване на немския флаг над Кремъл и пълен разгром на червената империя. Да, ама не. Работата се закучва и руснаците, които почти са допуснали врага си до своята столица, успяват да отблъснат нацитата от Москва. На 19 декември 1941 г.

Фюрерът поема войната на лично управление

Уволнява фелдмаршал фон Браухич. Цялата работа е съпътствана от още един неприятен факт – присъединяването на САЩ към Русия и Англия в съюза срещу него. Хитлер насочва усилията си към Украйна, откъдето смята да удари петролните находища в Кавказ и руската суровинна база в Урал и така да принуди Сталин да се предаде. Немците вече са блокирали северната му столица Ленинград – днешен Петербург, а Москва няма как да удържи фронта сама.
Всичко върви чудесно, докато любителят на пиара не вижда на картата един град, който веднага му прави впечатление с името си – Сталинград. Хитлер няма никакъв смисъл да го превзема, но се насочва натам, защото търси имиджов удар, с който да срине самочувствието на врага си Сталин и да го изложи пред света.

2 милиона войници влизат в най-голямата битка в историята

Първоначално изглежда, че немците ще постигнат лесна победа, понеже имат и повече хора, и повече и по-модерна техника. Само че руснаците удържат щурма през 1942 г. и с цената на стотици хиляди жертви и разрушен огромен град – столицата на най-дългата европейска река Волга, удържат победа и разгромяват противника.
Нацитата се предават на 2 февруари 1943 г. – ето това се превръща в пиар удар, защото е известна хомо- или бисексуалността на Фюрера. Сталинград е началото на края на Хитлер. След това сражение той постепенно е изтласкан от Русия и Украйна. В Италия пада Мусолини. После Червената армия започва да го гони от Източна Европа. През 1944 г., когато руснаците вече са стъпили на Стария континент, Англия и САЩ откриват втори фронт срещу Хитлер и си връщат Франция и останалите западни държави. Фюрерът губи владенията си в обратен ред, като последни падат Чехия и родната му Австрия. От Запад и от Изток съюзниците настъпват към Берлин, над който на 2 май 1944 г. се развява червеното знаме на Съветския съюз. По ирония на съдбата флагът е поставен над наново опожарения, този път не наужким, Райхстаг в сърцето на немската столица. На 8 май Германия подписва пълна и безусловна капитулация, а на 9 май в 0,02 ч. настъпва мир и затова именно на тази дата в Русия честват Деня на победата над нацизма. Резултатът за Германия е ужасяващ – между 9 и 10 милиона немски жертви на режима на Хитлер, като само 3,5 до 4,7 млн. от тях са загиналите на фронта в битка или в плен. Общо

50 милиона са загиналите в разпалената от Фюрера Втора световна война

Около половината от тях са руснаци и живелите в една държава с тях украинци, молдовци, прибалтийци, кавказци и други.
Под капитулацията на тази ужасваща вакханалия, която развихря, обаче не стои подписът на Адолхф Хитлер . Както вече разказахме в епизода за жените до Фюрера, всички от които посягат на живота си, единствената му съпруга (само за 40 часа) Ева Браун и самият той се самоубиват в неговия бункер, където се укрива от съюзниците. Датата е 30 април 1945 г. Това е официалната история.