Вчера станаха точно 70 години от смъртта му. Кръстихме го Краля на Ню Йорк, защото е роден със сребърна лъжица в центъра на Голямата ябълка, потомък е на първите холандски преселници в някогашния Ню Амстердам, наследява фамилния бизнес за милиони, като истински принц завършва най-реномирания университет в света, където язди, гребе и играе поло, става губернатор на града си, а накрая стига до най-високото кресло в най-голямата и най-мощната империя на света – 12 години е президент на САЩ.

Франклин Делано Рузвелт се ражда в милионерски дом. Фамилията му не само тръгва от първите холандски заселници в Ню Амстердам, превърнал се по-късно в Ню Йорк. Тя прави големи пари с прокарването на железниците през Америка и върти недвижимостите в Голямата ябълка. На всичкото отгоре прапрадядо му е един от бащите на американската конституция. Което обрича многозвездното богатско семейство на политиката. И го цепи. Фамилията се разделя на две – едните Рузвелтови стават демократи, другите – републиканци. Нашият гериой е от първите. Но става президент 3 десетилетия, след като братовчед му Тиодор от другия клон на клана е президент на Америка. Всъщност, по онова време Франклин е студент, а примерът на роднината го кара да се влюби в най-мръсния занаят и да се устреми към Белия дом. Мечта, чието реализиране му отнема точно 30 години.

При многобройните семейства в онази епоха, бъдещият държавен глава е единствено дете. Което бележи живота му, защото става буквално роб на своята майка от френски произход, от която признава, че се е страхувал. Много е странно, че във време, когато повечето хора не доживяват и 50, баща му е на 54, когато той се ражда.

И той, и майката треперят над сина си. Той расте като истински принц, докато се занимава с езда, стрелба, гребане, поло и тенис на корт, сякаш расте в Англия, често пътува в Европа, владее френски и немски, което е огромна рядкост за американец. Получава образованието си в Харвард – най-престижния университет на света, където състуденти са му други принзове – наследници на корони и на най-големите бизнеси в света. Продължава с право в друг не по-малко престижен университет – Колумбийския, който му дава адвокатски права, макар никога да не взема диплома. Като студент се влюбва и се жени за племенницата си Елинор.

Тя му е рода по линия на неговия братовчед и тогавашен президент Тиодор Рузвелт. Въпреки неодобрението на майка си, Франк се жени за мъжкараната. Двамата правят 6 деца, от които оцеляват 5. Те сключват 15 брака и радват родителите си с общо 29 внуци. Което е огромна радост за израсналия чисто сам в златна клетка Франклин.

На 27 Рузвелт става сенатор от Ню Йорк след една разточителна кампания. Богат и амбициозен, той бързо прави впечатление на президента Уилсън – също издигнат с парите на големия бизнес, който го предлага за зам.-министър на флота, а слабият му шеф го прави фактически лидер. Времето е на Първата световна война, която ще даде ценен опит на Франк за Втората. Той е човекът, на когото подводниците дължат реализирането си. Посещение в Англия през 1918 г. го среща за първи път с една от личностите, които ще имат най-важно място в живота му – Уинстън Чърчил. Освен това, незавършилият юрист пише наложената на Хаити конституция. Подкрепя проекта на Уилсън за Общество на народите, който не успява в първия си вариант, но става основата за създаване на ООН по-късно.

На 37 се проваля като кандидат за вицепрезидент и мнозина го наричат „млад политически труп”. И това сякаш става проклятие. Година по-късно – през 1921 г., докато Рузвелтови са на почивка в Кемпоболо Айланд, Ню Брънсуик, Рузвелт е повален от полиомиелит. Резултатът е, че Рузвелт е напълно парализиран от кръста на долу. Така той е можел да стои седнал, но не може да ходи.

По това време медиите имат значително по–малко достъп до личния живот на публичните фигури и Рузвелт успява да убеди мнозина, че състоянието му се подобрява, което според него е било решаващо за да се кандидатира за избираема длъжност отново. Той успешно се научава да ходи на кратки разстояния с помощта на бастун. В личния си живот използва инвалиден стол, но обикновено се появява пред обществото изправен като бил поддържан от едната страна от помощник или някой от синовете си. Тайната се пази зорко. Защото култът към здравето в САЩ не позволява политиците да бъдат инвалиди.

През 1928 г. той става кандидат за губернатор на Ню Йорк и печели изборите, макар и само с 1,2% преднина или 25 000 от подадени 2,2 млн. вота. Първата му работа е да поведе борба с корупцията, което на практика е разправа с неговите врагове – демократическия кръг, борещ се за запазване на статуквото. Годината е 1929 г. – бумът на Голямата депресия и глобалната икономическа криза, на която САЩ са най-голямата жертва. Борбата с корупцията прави Франк герой в очите на хората. Освен това, под влиянието на жена си, приема щатски закон за пенсионирането и социалните осигуровки, което му печели още по-голяма популярност сред загубилите или заплашените да изгубят работата си, които са стотици хиляди точно в този момент. Кметът на Ню Йорк е принуден да забегне в Европа, за да се спаси от разследванията на Рузвелт за корупция. А през 1930 г. Франк печели новите избори за губернатор този път с рекордната преднина от 33% или 700 000 гласа. Няма човек в Америка, който да не е разбрал кой ще бъде новият й президент. Пък не са и много хората, които се натискат за поста в най-голямата криза, която дотогава само растялата и благоденствала Америка преживява.