Вероятно Едит цял живот щеше да си остане да пее за проститутки, сводници и незадоволените им клиенти по долните локали около плас „Пигал”, ако там не се бе оказал случайно и не я бе забелязал Луи Льопле. Това е човекът, който измисля на дребничката – само 142 см, девойка псевдонима Пиаф - „врабчето”. И я пуска да пее в круба си „Люо Жерни”, където я вижда светската публика. Така Луи става за нея „билетът за късмета”.

Собственикът на изискан нощен клуб я научава на „А и Б”-то на шоубизнеса. Дава й основните уроци по сценично поведение, облича я в нормални дрехи и й слага прилични обувки. Негова е идеята за „малката черна рокля”, която ще й стане запазена марка, а Шанел ще превърне в култ. Скромната одежда, която наистина кара Едит да изглежда Пиаф – сиреч врабче, освен това подчертава нейните невероятно големи и дълбоки очи.

На една малка сцена, каквито са онези, на които по онова време се изявява, с късата дистанция с публиката и малко ефектно осветление, тя наистина покорява от раз зрителите. Контрастът между дребната фигура и честните очи от една страна и пиянският й глас от друга зашеметяват. Луи провежда и неминуема рекламна кампания, за да бъде обърнато внимание от пресата на неговото откритие. Кара свои приятели като суперзвездата на онази епоха Морис Шевалие да дойдат да гледат „врабчето”. Публикациите правят Еддит популярна певица. Крачката до това да стане звезда е една.

Трябват й само хитове. Рлуи плаща нейните първи два записа и я среща с Маргьорит Моно, за да композира тези песни, но се оказва, че в бъдеще те ще станат много, много още.

Благодетелят обаче е убит и „врабчето” се чувства с прекършени криле

Едит тъкмо е помислила, че излита след 3 години мъка по изгубеното си по нейна вина детенце. На 6 април 1936 г. тя се смята за жертва на атентата срещу клубния бос. Още повече, тя познава лично убийците. Медиите надушват това и започват да я разкъсват с разследванията си.

И тогава я спасява нова любов – тя се обръща към Раймон Асо, за да изчисти имиджа й. Благодарение на него тя не само се съвзема, не само отново започват да излизат и положителни статии за нея, но и влюбеният в клиентката си пиар и импресарио поръчва нови песни при Моно за Едит, която вече всички познават като Едит Пиаф. Окацва се, че действително няма по-добра от лошата реклама – покрай скандала с убийството цяла Франция, не само бохемите от хайклубовете и бордеите на нощен Париж, искат да чуят какво ново ще представи „врабчето”.

Едит изненадва публиката като приема да се пробва и за актриса. Тя участва в едноактната пиеса „Безразличният красавец”, където са звезди с Жан Кокто. Годината е 1940 г., когато в Париж идва германската окупация и това променя всички, не само творческите планове на Едит. Тя намира спасение първо в приятелства с други звезди като Морис Шевалие и даже

забива първото си прочуто гасже – Ив Монтан

България познава великия френски актьор и певец с неговите концерти у нас, но тук той идва много след войната, а тогава е в разцвета на силите си. Връзката му с Еддит започва, а и завършва като служебен роман. Просто двамата се оказва звездите на програмата на световно известното парижко кабаре „Мулен руж” през пролетта на 1944 година. Едит се е върнала на „Пигал”, но вече на друго, много по-високо ниво. И няма кой да не й го признае.
Проблем обаче е фактът, че мнозина я ненавиждат. За милиони французи разцвета на нейната кариера по време на окупацията я превръща в