„Неудържима: моят живот досега“ е сензационната изповед на една от най-обсъжданите звезди в тениса. Книгата излиза на 19 октомври.  Едва на седемнайсет години, Мария Шарапова побеждава действащата шампионка Серина Уилямс на финала на Уимбълдън. Скоро манията по младата руска тенисистка обхваща целия свят.  Тя спечелва още четири турнира от Големия шлем, достига първо място в световната ранглиста (многократно) и се превръща в най-високоплатената спортистка в света. Но на каква цена ? През 2016 г. Шарапова се изправя срещу най-голямото предизвикателство в живота си. Уличена е в употреба на забранени вещества и е отстранена от спорта за петнайсет месеца. Медиите са убедени, че скандалът ще сложи край на звездната й кариера.

Но нейната история не започва с победата на Уимбълдън, а в Сочи. Там, едва четиригодишна, хваща ракетата с изумителна концентрация. Започва със сляпата и непоколебима вяра на баща й – Юрий, че дъщеря му ще бъде номер едно в света. Мария Шарапова разказва за най-важните мачове и връзките, които са я оформили като личност – с треньори, партньори (сред тях е и най-добрият български тенисист Григор Димитров) и баща й.

Шарапова пише, както и играе: открито, яростно и провокативно. „Неудържима“ е въздействаща история за живот, посветен на тениса, но най-вече за нестихващото желание за победа на една истинска шампионка.  

За тениса: „Тенисът беше спорт, но не беше само спорт. Той беше страст, но не беше само страст. Той беше бизнес. Той беше пари. Той беше стабилност за семейството ми. Вече го бях разбрала. Може би ще си помислите, че това ме е разстроило или объркало, но стана точно обратното. Най-накрая осъзнах защо правя това. Най-накрая разбрах какви са залозите. Най-накрая всичко придоби смисъл. От този момент насетне задачата ми стана пределно ясна – просто излизай и побеждавай.“

За любовта: „Винаги съм се питала какъв ще бъде мъжът на живота ми. Кой ще е единственият? Трябва да разбира и уважава професията ми. Трябва да има своя собствена цел в живота. Трябва да е здраво стъпил на земята, което означава, че ако има милиони долари, няма да е такъв. Трябва да има чувство за хумор, защото обичам да се смея. Трябва да е любвеобилен, мил и добър. Трябва да е широко скроен и да ми казва истината, защото не обичам хора с тайни. Най-важното е, че трябва да обича мен самата, а не онова, което представлявам. Въпреки това харесвам лошите момчета. Макар да знам, че създават неприятности. Искам да ги опитомя и да ги прибера у дома. Обичам предизвикателствата. „

За Григор Димитров: „Григор ме погледна тъжно... мисля, че видях сълзи в очите му... „Виждала ли си тази снимка? Тя значи всичко за мен. Да те видя седнала в ложата заедно с майка ми.  В този момент емоционалното привличане, с което се бях борила, изчезна. Разбрах, както и той, че не мога да бъда този човек на този етап от живота си. Трябваше да съм концентрирана и да се готвя за собствените си мачове, за собствените си победи и загуби. През онзи ден гледах мача му само защото бях загубила и отпаднала от турнира. Така че неговият хубав спомен за мен беше лош. Онова, което означаваше всичко за него, се случи само защото бях изгубила. Както беше казал той, може да получиш точното нещо, но в неподходящия момент.“

За Серина Уилямс: „Серина Уилямс е неразривно свързана с възходите и паденията в кариерата ми. Нашите истории са преплетени. Всяка среща с нея ме изпълва с уважение и трепет. Тя беше състезателката, която победих на финала на Уимбълдън, когато изгрях на световната сцена на седемнайсет години. Именно над нея ми е най-трудно да надделея. Побеждавала съм всички тенисистки, които са побеждавали Серина, но ми е било почти невъзможно да победя самата нея. Има си причина за това – тя я знае и знае, че и аз я знам. Това е нашата тайна, но ще стигна до нея по-късно.“

За баща си: „Колкото и важно да бе спечелването на Уимбълдън за мен, то беше още по-важно за баща ми. Той следваше тази цел, откакто Юрий Юдкин го беше дръпнал настрана и бе говорил с него на кортовете в Сочи. Всичко, което бе направил, всичко, което беше жертвал, беше в името на този момент. И ето ни тук. Каквото и да последваше – колкото чудесно и невероятно да бъдеше, – то нямаше как да е по-добро за него... а донякъде и за мен. Това беше нашата цел, нашият истински връх. Онова, което щеше да последва, щеше да е просто част от живота. Това беше мечта.“

За допинг скандала: „Под краката ми се отвори бездънна пропаст, в която пропаднах. Кариерата ми, за която се бях трудила и борила от четиригодишна, изведнъж беше разглеждана в ужасна и несправедлива светлина. Предстoяха дни на отричане и отчаяние.  – Проклятие! – изкрещях, разгневена. – Ще се боря с всички сили срещу тази глупост. Кое е онова, което определя играта ми повече от всичко? Решителност, упоритост. Никога не се отказвам. Съборете ме десет пъти, на единайсетия ще се изправя и ще запратя жълтата топка към вас. Няма да се откажа – казах си. – Няма да оставя нещата да приключат по този начин.“