Профилът на Лилия Игнатова

профили

Лилия Игнатова

Рождена дата: 17.05.1965
Пол: Жена

През 1986 г. Лили Игнатова печели своята първа и последна абсолютна титла в художествената гимнастика. Е, не е световна, но е поне европейска. Мястото, където съдбата й дава заслуженото, не е какво да е. Лили, сама като модел на Ботичели с прекрасната дълга къдрава коса, нежното лице и фигурата на статуетка няма равна. И предпочита света да я запомни именно такава - на върха на славата и красотата. А също и на любовта.

Когато се отказва от спорта, тя иска да се наживее. Всекидневните тренировки от тъмно до тъмно при строгия до тоталитаризъм строй на Нешка Робева са я лишили от детство и тийнейджърство. Тя изведнъж пораства в обятията на една от изгряващите звезди на българския театър по онова време – актьора от военния театър и също бивш спортист, но по водна топка, Ивайло Христов. За него тя е нещо като Лолита – едновременно красива и страстна, но и дете по душа.

Тя не спира да яде сладолед. Бил й е забранен цял живот заради режима на Нешка. Не спира и да се радва на любовта си с артиста. Двамата застават заедно пред камерите във филма „Акатамус”, с който соцът иска да превърне златните момичета в кинозвезди. Това е хитър продуцентски трик, понеже документалните филми „За Нешка Робева и нейните момичета” и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” са се превърнали в абсолютни боксофис хитове и цяла България се реди на опашки, за да ги гледа в киносалоните. „Акатамус” обаче си е истински провал.

Когато разбира, че няма да стане актриса, а след като първоначалната страст угасва Ивайло признава, че не ще да остане стар ерген и му е време за деца, неговата Лолита трябва да се оттегли. Христов я сменя с никому неизвестна стюардеса. Заедно с гимнастичките и естрадните певици, това са най-актуалните жени при соца – красиви, пътуващи в чужбина, което тогава е истинска рядкост, добре осигурени – изобщо - изгодни и престижни партии.

Голямата промяна идва за Лили с нова любов. Японската мултимилионерка Масако Оя довежда в България своя любовник или бизнес партньор, това никога не е било докрай ясно, маркиз Пиеро Жиларди. Двамата наемат апартамента на Жени Живкова на ул. „Сан Стефано” с фаталния номер 13 в най-престижната кооперация, наричана „Казабланка” в тогавашния хайлайф. А след това и последния дом на Тодор Живков – резиденция „Банкя”. През 1990 г. маркизът от Лугано среща на морето и се влюбва от пръв поглед в нашата Лили. И тя така. Двамата заживяват заедно в резиденцията на Бай Тошо. На 6 януари 1993 г., след 3-годишна пламенна любов, стават официално семейство. Лили се чувства като принцеса и е на върха на щастието. Но месеци по-късно маркизът е арестуван. Затворен е само 18 дни, но здравето му е разбито. Получава инфаркт. На 4 март 1994 г. идва и втори сърдечен удар и Пиеро оставя Лили вдовица, когато тя е само на 29 години.

Шампионката е маркиза няма и година. Погребва съпруга си край семейния му замък в Лугано, италианска Швейцария, където е принудена да живее под един покрив с неговите 4 лели – стари моми. За българката е ясно, че тя няма място там. Противно на очакванията, не наследява милиони. Фирмата „Лили кетъринг сървисес”, която е кръстил на нея благородникът и зарежда с храна БГА „Балкан” се оказва кредитор с милиони на държавната авиокомпания, които никога не се връщат.

Прибира се обратно в родината и само 3 месеца по-късно вече е омъжена за мъж, който е бил влюбен в нея като малка, а е станал офицер от МВР. След годините на загуба на връзка с реалността и живота в палати, тя се приземява. Бързо се ражда дъщерята на Лили и Росен, 4 години по-късно я следва техният син. А после семейството се разпада.
Пълни глупости са, че на 15 е родила дете и на Митьо Пищова. След като Нешка Робева се завръща с гръм и трясък на сцената чрез първия си танцово-гимнастически спектакъл „Два свята”, който постига нещо неверятно – пълни 32 поредни пъти до откат първа зала на НДК в рамките на месец или два, продуцент намира Лили и й възлага алтерантивно шоу. Мнозина си мислят, че ученичката има фикс идея да надмине учителката си. Истината е съвсем различна – Игнатова в началото приема да бъде само консултант на „Орфей и Евридика”. Успехът не е същия като на Нешка, но и продукцията на Лили има международно признание, играе се дори в една от най-престижните зали на Лондон.

Тъй като е направила клуб по художествена гимнастика на свое име, за да тренира дъщеря си, която обаче е далеч от таланта и амбицията на майка си, постепенно Игнатова става конкуренция на Нешка и като треньор. Стига до позицията на старши наставник на националния отбор. Това не я скарва с Робева, която и до днес Лили нарича „най-големия треньор в света”. Но Илияна Раева не може да й го прости. Двете се изпокарват тежко, въпреки че цял живот не просто тренират заедно, те са най-близки приятелки и момичета от една махала. С другото момиче от първата тройка „златни” – Анелия Раленкова, също от махалата и също близка дружка на Игнатова, връзката също се губи. Ани първо заминава за Америка, после се връща, но са й необходими няколко споменавания на името Лили и фамилията Игнатова, за да се „сети” кой й се обажда. Момичето от панелното жк е шашнато, защото другата девойка от соцкомплекса се интересува не от друго, а от нейната титла на маркиза. Лили не се разбира и с последната от поколението на Нешка – Бианка Панова, която харесва, но не може да разбее постоянните смени на преценките й за важните неща в общия им живот и най-вече за Нешка. Така приятелка й остава Диляна Георгиева, която на два пъти й е отнела световната титла, която България смяташе, че по право принадлежеше именно на Лили и през 1983 и през 1985 г., когато все оставаше втора. Пазарджиклийката, макар на другия край на света, общува с Игнатова.

Сигурно заради буйния си характер и неспособността да премълчава неправдите и несгодите, Лили не успява да се задържи на работа - нито като режисьор на танцови спектакли, нито като старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика, нито като служителка в тотото. Често едва свързва двата края. Пробва се и в чужбина. Издържа едва 3 месеца, въпреки идеалните условия в Южна Корея. Понякога ходи за малко като консултант в Австрия. Но е твърдо убедена, че за нея няма шанс да заживее истински в чужбина. Не, че тук й е лесно, но носителката на 19 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала от световни и европейски първенства има силен характер от спорта и никога не се предава, дори в мизерията.