Дейвид Линч

Рождена дата: 20.01.1946
Пол: Жена

Дейвид Линч (на английски: David Lynch) е американски кино- и телевизионен режисьор и художник. През дългата си кариера той изгражда свой характерен и нетрадиционен начин за изобразяване на филмовото повествование, разпознаваем стил от публика и критици по целия свят.

Филмите му имат многобройни номинации за награда "Оскар", включително три номинации в категория режисура. Два пъти печели френската филмова награда "Сезар" в категория чуждестранен филм. Филмът Диво сърце (1990) му донася "Златна палма" от фестивала в Кан. Режисьорът е удостоен и с приза "Златен лъв" за цялостно творчество от филмовия фестивал във Венеция. През 2002 година, френското правителство го удостоява с ордена "Почетен легион".

10 филма, 3 сериала, 22 изложби, 7 диска, 2 сингъла, 4 номинации за „Оскар”, 2 статуетки „Сезар”, 1 „Златна палма” и 1 награда за режисура в Кан, 1 „Златен лъв” от Венеция, 1 книга, 1 колекция мебели, 1 постановка на концерт на „Дюран Дюран”, 1 музикален и 1 рекламен клип. Това е описание на Дейвид Линч в числа. Култовият режисьор е създателят на „Туин Пийкс” и на купища световни звезди, изгрели впродукциите му.  

9 нови серии на „Туин Пийкс” ще излязат на телевизионните екрани по цялата планета в самото начало на 2016 година. Това съобщение на Дейвид Линч по „туитър” върна милиони хора по света 25 години назад, когато бяха луди по неговия класически сериал. Те обаче останаха стреснати, трогнати и РАЗочаровани, когато в друг туит – от 5 април тази година, режисьорът сподели с феновете, че за парите, които продуцентите от „Шоутайм” му отделят, ще гледа снимките, но няма да прави постановката. Явно рекетът му подейства, защото само преди 2 седмици отново лично Линч оповести в Туитър, че всичко е наред. А „Шоутайм” съобщи, че „всеки един епизод” от третия сезон на „Туин Пийкс”, който излиза четвърт век след втория, ще бъде режисиран от добрия стар Дейвид.

Син на американската средна следвоенна класа, той израства в „хубави къщи със зелени алеи покрай пътя, водещ до тях”, както сам разказва. Всичко му върви добре, докато с най-добрия му приятел в колежа – бъдещ рокмузикант и съпруг на кинозвездата Фей Дънауей, решават да заминат за 3 години в Европа. Искат да стават художници и помеат към Залцбург, където искат да се запишат в школата на самия гений на експресионизма Кокошка. Само че става разминаване.

Вместо 3 години, Дейвид остава в Австрия 2 седмици и се прибира в Америка

Неговото бъдеще е киното. Понеже има шантави идеи, рядко му обръщат внимание и баща му дава пари за неговите първи проекти, които вървят много трудно. Проблемът е, че се налага да се ожени за гаджето си Пеги Ленц по технически причини – тя е бременна. През 1968 г. се ражда първото му дете – Дженифър, която ще стане режисьорка – най-известният й филм е „Елена в кутия”. Родителите на момичето успяват да закрепят семейното огнище, докато малката влиза в първи клас. През 1974 г. се развеждат. Минават три години и Дейвид, докато трудно прави филми,  се жени за Мери Фиск, с която също има дете. Въпреки че се развеждат едва през 1987 г., години наред не живеят заедно. Дейвид е отдаден на киното.
Получава оферта от Джордж Лукас да режисира прочутата серия от сагата му „Междузвездни войни” – култовият филм „Завръщането на джедаите”. Дейвид разбира, че двамата не могат да мелят брашно и отказва контракт за фантастична сума, което опъва до крайност отношенията със съпругата му. Тя го губи завинаги, а той печели доверието на продуцента Де Лаурентис. Той инвестира 45 милиона в проекта му за конкурентен на „Междузвездните проект”, който Линч нарича „Дюн” и в който дебютира любимият му актьор Кайл Маклоклан. Филмът обаче е провал, като връща около половината пари.

Геният губи $18 милиона на спонсора си

Понеже договорът си е договор, Де Лаурентис финансира и следващия филм на Линч – „Синьо кадифе”. Той вече става истински хит и самият Уди Алън го нарича „любим филм”. Не че връща много пари, но богаташът поне е доволен от артистичното признание.

Освен успех, продукцията „Синьо кадифе” носи и любовта на живота за Дейвид. Това е една от актрисите му в неговата шантава крими драма. Двамата заживяват след снимките, независимо, че официално режисьорът е женен мъж. Връзката с дъщерята на Ингрид Бергман продължава 4 години, през които той измисля и реализира проекта „Туин Пийкс” с двата сезона на сериала. После Росалини е зарязана от линч, който се хваща с Мери Суини, която също го дарява със син. На 19-ата година от живота си двамата кой знае защо решават да се оженят.

Бракът трае от май до юни 2006 г.

През юли е оформен развод. Причината е разкритието на отчаяната съпруга, че Линч спи с актрисата от премиерния си по онова време филм „Вътрешна империя” Емили Стофл. Тя става неговата четвърта и последна засега жена през 2009 г. От нея има дъщеря.
Киното и жените обаче отстъпват на друга страст на шантавия Дейвид Линч. Това е трансцеденталната медитация. Това увлечение на човека на всички изкуства го осенява, когато среща гуруто Махариши Махеш Йоги, основател на Движението за духовно регенериране. И оттогава – 42 години, е луд на тази езотерична тема.

Стават близки на духовен курс с такса $1 милион на човек

Това кара Линч да стартира и фондация на свое име за „базирани на съзнанието образование и мир”, за да подпомага със стипендии на ученици от средните и висшите училища да откриват мистериите на живота и енергиите. Големият проект на Линч е да построи 7 небостъргача и да плаща на 8000 души персонал, за да стане светът по-добро място чрез „красива и мирна революция” с медитация. Само дето от необходимите за целта 7 милиарда засега има събрани милион дарения и 400 000 негови собствени долара. Дейвид обаче е успял да вербува за сектата си знаменитости като Пол Макартни и Ринго Стар, Шерил Кроу и много други, които да рекламират идеята му и се надява да напълни касата.

Организационният опит на режсьора не е за подценяване не само заради уменията му да строява звезди пред камерата. Още от малък той е активист. Заради дейността му на бойскаут (у нас при соца имаше същото, но се наричаше пионер), навръх рождения си ден 20 януари през 1961 г., той е удостоен с честта да бъде един от „шаферите” при инаугурацията на президента Кенеди. Който обаче никога не става любимият му полотик, защото много повече тачи Рейгън.