Това обаче не се случило лесно. Папа по време на пандемията е Климент VI, французин със светско име Пиер Роже. Избран за папа в 1342 г., той само след 4 години трябвало да се справя с „Черната смърт“, дошла от Азия. Католическите архиереи обявили, че морът е „Божие наказание“ за натрупалите се грехове на хората. Скоро обаче папата бил принуден да търси реални решения за предотвратяване на заразата, защото ситуацията излязла от контрол. Започнали погроми над евреите, обявявани за виновници за катастрофата, срещу прокажените, избуяли и всякакви ереси.

Тогава папа Климент VI се решил на съмнителен ход, който струвал живота на стотици хиляди. В самия разгар на пандемията през 1350 г. той я обявил за Света година като кръгла годишнина от Рождество Христово (точната дата не е известна никому). Понтификът призовал всички католици да извършат поклонничество в Рим, като със специална була „заповядал“ на ангелите да приемат в Рая всеки, който умре от чума по пътя. Историците пишат, че на призива на папата само на Великден в града имало около 1,2 милиона души, които предизвиквали във Вечния град невъобразимо стълпотворение. Но на Света Троица към тях се присъединили още около милион и така кошмарът станал пълен. Същите летописци свидетелстват, че по домовете си се върнали не повече от една десета, а заразата била разнесена из целия католически свят.

Впрочем самият Климент VI по това време даже не бил в Рим. Той се отдавал на развлечения в разкошния си дворец в Авиньон. За да се предпази от заразата, папата се ограждал със запалени свежи и горящи огньове, защото се смятало, че така чумата се прогонва. Но пък само през 1350 г. приходите на папството от даренията на вярващите се изчислявали на повече от 17 милиона флорина!

Тази вълна на чумата приключила през 1353 г., но през следващите векове пандемията се появявала периодично. Чак до XVI в. Западната църква не се решавала да промени заради „Черната смърт“ своите ритуали, изработени на първите седем Вселенски събора. Поредното избухване на пандемията принудило католиците да нарушат „Светая светих“ – да променят тайнството на Евхаристията. Дотогава причестяването на вярващите се извършвало и с Тялото, и с Кръвта, т.е. хората вкусвали на литургията и хляба, и виното. Но в края на краищата западните свещеници разбирали опасността от използването на една чаша. Ето защо се преминало само към причастие само с Тялото Божие, т. е. – с хляба.

Документално това било скрепено с решението на 21-та сесия на Тридентския събор от 1562 г. Тогава било постановено, че получаващият причастие по този начин, приема напълно благодатта, тъй като „Христос пребивава всецяло в Светите Дарове – и като хляб, и като вино“. И едва на Вторият Ватикански събор през 1962-1965 г. това правило е отменено. Въпреки това и днес в повечето католически храмове причастието се приема само във вид на хляб...

Източник: Monitor
Снимка: Питър Брьогел Старият, "Триумфът на смъртта", 1562 г.