Борис Ангелов

Беше 20 май 2008 г., когато направих своето блиц-интервю с Марадона и Кустурица – две от най-великите личности на последните 50 години на фестивала в Кан. Успях да задам 2 въпроса, на фона на рекордния интерес от стотици журналисти от цял свят в залата, което не е проста работа, особено идвайки от България, а по - важното:  да получа отговори, които звучат като химн.

Говорейки двамата големи се гледаха като братя и кимаха одобрително на казаното един от друг – съгласни 100% с всичко, което другият казваше.

Ето и текста, както сме го публикували на 21.05.2008 г. в 09.07 ч., защото съм го написал през нощта след маратонния фестивален ден на slava.bg от групата на 19 минути – всеки може да види текста от тази дата и този час на сайта, ако го е пропуснал и на хартия в списание СЛАВА:

„Диего Марадона пристига на срещата с журналистите във Фестивалния дворец в Кан много щастлив. И как иначе. Общият им филм с Емир Кустурица "Марадона по Кустурица" е единствената прожекция, която изпълва залата до такава степен, че не остават празни места. Нито едно.

Облечен с небрежен суетшърт, с впечатляващ и малко кичозен цветен часовник, по-подходящ за тийнейджърка, с две диамантени обеци той е усмихнат. Веднага минава на „ти” и говори само на испански - да го разбира който иска, докато на него му превеждат.

Като "тъмен балкански субект" Емир Кустурица изглежда до него като баща на пораснало дете.