Запечатано с целувка: Поли Генова се...

Поли Генова официално е казала "Да" на своя...

Как да разпознаем манипулацията: Какво да правим с времето в карантина

отпечатай новината

07.05.2021 08:47 | Видян 310 пъти

Как да разпознаем манипулацията: Какво да правим с времето в карантина

„Ако смяташ, че ни си манипулиран, значи си в ръцете на умел манипулатор”!  Тези почивни дни са вододелът между миналата и новата предизброна кампания, а днешният е посветен на радиото и телевизията, така че решихме да ви поднесем лайфхак, посветен на темата как да усещаме и да игнорираме манипулацията.

Както прокурорите казват, че няма невинни хора, а само с недоказана вина, а лекарите – че няма здрави, а нелекувани, така и политиците и журналистите знаят: няма неманипулирани човеци, само неразбрали, че ги манипулират.

Що е то?  Психологическо въздействие, което цели да натисне болезнена точка на мишената – човек, група хора или цялото общество. Не е задължително манипулацията да бъде лъжа, защото тя може да провокира не само емоционално, но и рационално възприятие.

За да се осъществява, човек трябва да бъде добър манипулатор и да е изчислил предварително мишената като човек/група и като очаквана реакция.

Първият лайфхак е да разберем какво най-често целят манипулаторите. Според руско изследване с 37 000 участници манипулативните мишени са подредени по честота на използване така:

1.    Чувството на вина – то е най-деструктивно за човека/групата и може да действа психосоматично – чисто физически – например като болка, или като сваляне на имунитет например, когато българите са наричани „тулупи”, диванна армия, и са обвинявани, че са отоговрни за недостига на легла и линейки, за чийто достатъчен брой всъщност са платили с данъците си, а също за естественото желание за свободно дишане, общуване и движение. Всичко това поражда хроничен стрес, който активира програмата за саморазрушение на организма, което вече сме описвали, оттам се срива имунитетът и хората се разболяват.

2.    Чувство за жалост – то отново има връзка с чувството за вина – гледай човека, болен, контузен, преуморен как ден и нощ се трепе за нас, а ние сме неблагодарни и не му даваме, каквото ни иска, не му прощаваме непростимото.... 

3.    Чувство за страх – какво ще правим, ако Х не се грижи за нас – ако няма правителство например, при положение, че то нито бие ваксини – правят го лекари, нито произвежда национален доход - правят го работещите

4.    Джендърни или сексуални стереотипи – това е игра на нерви и самоопределение тип „защо не си като другите”, разбирано като „ти си никой”, формулирана прекрасно във филма Дами канят с поредицата реплики: „Един мъж трябва да...”, вариращи от „да яде много” до „са изкарва много пари”.

5.    Чувство за собствено достойнство – свързано с по-горната манипулация и популярно в българския стереотип със заядливия въпрос: „Кой си ти, бе” – експлоатира страхове от загуба на статус или неналичието му, представяне за повече, отколкото всъщност сме и по-добри, отколкото сме – много активно манипулиране особено в празници като сегашните

90% от манипулациите са с прагматичен характер. Те имат ясна и точна цел. Най-често това е лична изгода за манипулатора – власт и пари във всеки смисъл на думите.

10% от манипулациите са от т.нар. хедонистичен тип, свързани с начина на живот и удоволствията.

Лайфхакът е как да ги разпознаваме и да им се противопоставяне.

Най-елементарната, но и една от най-ефективните манипулации е чрез ласкателство Тя е примитивна, но простият принцип действа така: „отключване” чрез комплимент, последвано от даване на кодирана или пряка команда.

Как се работи срещу това? Също просто – приемаме комплимента, но отхвърляме командата.

Много често родителите, без да осъзнават, превръщат децата си в жертви на манипулатините практики за цяла живот, като ги възпитават именно по този модел: „Ти си много добро дете, изяж си всичко”. Доста хора получават и физически проблеми като наднормено тегло, защото им е внушено, че има знак за равенство между одобрението и поглъщането на храна. Формулата им е: „Дебел човек – добър човек”, докато в очите на другите често е: „Дебел човек – мързелив човек”, а те не го осъзнават, страдат, че остават неразбрани или осмяни и какво им остава да направят – тъпчат се повече.

Когато човек от дете е бил жертва на родителски манипулации, за да изпълнява едно или друго желание, може да се стигне до девиации – достигане или минаване на границата на лудостта. Тук е включен садо-мазо режим, дори родителите да не искат да си го признаят. Когато го правят, вече е много късно, защото са изградили характер на жертва, а това като психотип поставя децата им в изключително лошо положение за цял живот и ги орича на страдания.

В какво изива това? В желание за компенсация под формата на неистово желание за налагане и управляване на другите. Те от малки си правят сценарий, влизат „във филми”, както казваме, борят се на всяка цена като възрастни да ги осъществят, да се порадват на своята доминация. Много е типично като реакция за децата на униформени и на учители – хора, свикнали да издават разпореждания. А при децата на родителска комбинация униформен – учителка, Бойко Борисов е чудесен пример, ефектът е двоен.

Най-лесно е да се манипулират хора с ниска комуникационна култура, а България е не просто последна в ЕС по медийна грамотност, а е наполовина от средния показател за Съюза в това отношение. Това е неразривно свързано и с лошото образование – по неговото качество за последните 10 години страната падна с 19 места и достигна 83-а позиция.

Как работи манипулаторът най-често? Ако ласкателството не сработи, а след него и удрянето на чувството за вина, той отива към провокиране на чувство за жалост. Ако и това не мине, следва създаването на страхове.

Как ние да му се противопоставим? С формиране и ясно обозначаване на лични граници: „Ако искаш нещо от мен, кажи го нормално. Иначе не става/няма да стане”. Това е начинът да действаме с човек, който ни е близък. Както вече сме писали в разказите за булинга и босинга, за по-далечни на сърцето ни хора, на манипулацията се реагнира с тотален игнор.

Как практикува манипулаторът? Задава въпрос, който кодира или направо съдържа отговора. Това е лесно разпознаваемо, ако приемаме общуването рационално, а не емоционално – второто е грешка, която може да ни струва скъпо.

Рано или късно, дори най-небрежните и най-неинформираните жертви на манипулация се осъзнават. Затова се смята, че манипулацията не е добра дългосрочна стратегия в отношенията: независимо дали лични или примерно на политик/партия/институция с обществото. Все пак сме в Светлата седмица и редно е да напомним библейската мъдрост, че всичко скрито става явно.

Манипулаторите свършват зле. Двете неща, които се случват неминуемо дори на най-ловките от тях – днес нали е „петък, ден на майстора”, са 2 и все са неприятни.

Манипулаторите развиват параноя, включително клинична, защото моделът им на разсъждение е: „Ако аз манипулирам, всички го правят”.

Манипулаторите рано или късно биват разкрити първо от един, после от друг, после от всички хора, което ги води до реална, често болезнена самота. В случая с Хитлер и Гьобелс като велики манипулатори изходът е самоубийство, в случая с професионалист – кариерата му тръгва като журналист, като Мусолини изходът е обесване – примерите са безброй.

Най-важният лайфхак е да си създадем минипрограма за противодействие на тези токсични хора.

Първата стъпка е да имаме пълноценна саморефлексия – да осъзнаем коя е болезнената и точка и да бъдем защитени от атаки срещу нея по този начин. Втората е, на тази база, да разбием сценария на манипулатора. Ако той ни зададе един от характерните си въпроси: Да не би да не си чел/гледал/посещавал/носил/купил...?, да отговорим: Да, не съм или просто: Не съм! „Никога не обяснявай, никога не се оправдавай”, както гласи британският кралски девиз.

Третата е, като сме наясно със себе си и с манипулативните техники, които могат да се използват срещу нас, да останем неуязвими, а значи – щастливи.

автор: СЛАВА

Етикети: , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !