Психолозите рисуват напоследък т.нар. Поколение – сандвич. Това са хората, на които им се налага да изпълняват едновременно ролята на родители и за децата, и за родителите, а често – и за приятелите си. Последните години са преходно време, изключително стресово не само заради глобалната пандемия, но и поради дигиталната революция, която променя света твърде бързо за хората, които не са адаптивни по възрастови, образователни, квалификационни или други причини, а те са огромното мнозинство в България. На справянето на лидерите с функцията им, така че да не бъдат те жертви, а победители в процеса сме посветили нашия днешен лайфхак.

Положението на постоянен контрол, в което са принудени да се намират представителите на поколението – сандвич, е изключително изразходващо жизнена енергия. А тя, както е известно още от древните китайски учени, е невъзстановима. Също като нервните ни клетки. Тревогите прерастват в депресии, а пътят навън от омагьосания кръг изглежда невъзможен.

Какво можем да направим, за да оцелеем и да се развиваме в тази среда? Най-доброто лекарство е смеха, но невинаги е възможно да се усмихнем и да пренебрегнем ужасяващата действителност.

Тогава учените съветват за преодоляване на травмите и тревогите, които те смятат за напълно естествен елемент от пътя и личното развитие, посредством обратното – плач. Те наричат сълзите естествено е ефективно отработване на проблемите.

Оказва се, че нещо супер типично за българите – оплакването също може да бъде полезно. Именно за решаване на сложни психологически ситуации, които ни поставят пред дилемата, позната от народната пословица: „да се смееш ли - да плачеш ли”.

Оплакването е много по-добър път към баланса от разрушителното самосаботиране, за което вече сме говорили в нашата лайфхак рубрика.