Тази събота, 9 януари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” разказва една приказка, която може да се случи само у нас. В село Ресилово, на 50 км от София, в малка къщичка, на която единствено й липсва кокоши крак живеят като в приказка две сестри-джуджета – 75-годишната Василка, висока точно метър и 88-годишната Лиляна, висока малко повече от метър. Те са джуджета-дълголетници, което не се среща често – набръчкана от времето, кожата им почти е хванала мъх от липса на досег с цивилизацията. Двете сестри-джуджеси живеят в друга епоха – в малката им къщичка, строена някъде през 30-те години на миналия век няма телефон, телевизор или дори радио, няма топла вода, котлон и работещ хладилник. Двете сестри обаче имат собствена технология за съхраняване на месо в буркани. Имат и „кучеща” – в техния случай наистина са „кучеща”, защото кучетата са високи почти до рамената им! „Попаднах в приказка! Попаднах в машина на времето!” – разказва Мартин Карбовски. – „Това е приказката на „Отечествен фронт” за новата 2009-та година! Показвам ви едни от най-веселите джуджета, извадени от контекста на най-тъжната приказка за българи в началото на втората декада на XXI-ви век.”
И двете бабички-джуджета не знаят коя година е, но знаят кой ден от седмицата е. Въпреки че от време на време „гладуват като дзверове” си имат своите малки джуджешки радости - сами си правят цигарите като ги свиват във вестник. Не познават Тодор Живков, но искат да се върне ТКЗС-то, защото по онова време животът им е бил по-добър. Не са чували за царя, не знаят кой в момента е на власт, но едната е слушала за Бойко Борисов. Никога не са ходили в София, на море или където и да било другаде. Не са ходили и на училище и не могат да четат. Знаели са как да гласуват докато е имало червени бюлетини. Сега гласуват като слагат червено цвете в сгъната бюлетина, без да я попълват... Двете не разбират какво е „мечта” и никога не са мечтали. Не са се и омъжвали. Никой не ги е обичал...
„Уникални жени!” – коментира Карбовски. – „Жени, които скромно доказват една наша проста философия – всеки от нас живее отделно от другия. Съществуват милиони различни Българийки една до друга – непознати, древни, едни в турското робство, други в комунизма, трети в робовладелския строй, а четвърти - мечтаещи за ТКЗС. Между тези Българийки, между различните хора у нас няма сплав, няма нищо, което да ги обедини! Толкова няма какво да ги обедини, че дори общата ни самота при вида на тези две бабички започва да плаче е да си търси приятели...
2010 година е! Вие току-що се завърнахте от мястото, където празнувахте. Имахте на масата си онова, което сте поискали. Звъните по телефона си, за да разкажете какво дават днес в „Отечествен фронт”. Плоският ви телевизор показва нещо, което никога няма да се случи на вас! Но има и лоша новина. Двете бабички-джуджета са онова, което сме всички – закостенели, немодерни, невярващи, непътуващи хора, чийто външни тоалетни са характерни за седемдесет процента от населението, а липсата на баня е нещо, което е при повече от половината от българите. Не е 2010 година! Някъде на друго място сигурно успяха да посрещнат 2010 година. У нас, докато има такива хора, от които никой не се интересува – никога няма дойде XX век. Това е приказката! В страна, в която хората поотделно посрещат различни нови години, когато едни са със сто години назад, а други планират космически екскурзии – такава страна скоро няма да е щастлива. Приказките тук ще продължават да завършват зле! Това е приказката!”