Тази събота, 30 януари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” търси отговор на въпроса има ли родени убийци и крадци и от значение ли е кодът на кръвта. „Днес в „Отечествен фронт” имаме казус – казусът „код на кръвта”. – коментира Мартин Карбовски. – „Това е историята на едно осиновено момче, което после бащата и майката разсиновяват. Те толкова не искат да го виждат, че майката дори не пожела да се снима. Един осиновител, който разсиновява порасналия си син, след като животът с това дете се е оказал война още от детската градина и едно момче, което говори за прегрешенията си суховато, безстрастно, без сантимент и реално потвърждава думите на бившия си баща. Показанията съвпадат, което е рядко. Остава въпросът – родителите ли не са се справили или момчето е било обречено заради произхода си?”
През 1995 г. бездетно семейство от Сливен решава да осинови дете. Избират най-бялото, най-хубавото и най-чистото дете от дома. „Още първия път като го видяхме, просто го харесахме много!” – разказва бащата. Детето е на 3 години и 8 месеца и страни от другите деца в дома, но тогава осиновителите на обръщат внимание на това. Но в детската градина детето започва да създава проблеми – противи се на установените правила, бие и закача другите деца. „Смених поне три детски градини поради тази причина!” – разказва осиновеният Емануил. В училище проблемите му продължават и до 8 клас сменя десет училища. „Това сигурно се дължи на характера ми – много съм буен. Лесно се палех... Разбрах, че истинският ми баща също е бил злобен, отмъщавал си е, биел се е...” Осиновеният Емануил е добре познат на служителите от Детска педагогическа стая и на полицията. На дванадесет извършва първата си кражба. С годините започва да става агресивен към членове на семейството, а кражбите стават по-сериозни. Родителите му възстановяват откраднатите суми. Разсиновяват го след като е осъден за кражба на пари и телефон от микробус. Баща му също е осъден и до днес изплаща откраднатото: „Аз продължавам да плащам за неговите кражби, макар че той вече не е мой син!”
„Това е ключът в историята - репликата на бащата „макар че вече не е мой син”!” – коментира Карбовски. – „Това е един от най-големите човешки неуспехи, ако се замислите - осиновяваш и тотално грешиш! Детето, което той е осиновил, вече не е негово, сиреч порасналото момче е разсиновено. Много рядък случай – единственият, за който знаем...”
Осиновителят е типичен българин, вярващ християнин, макар и не православен, човек, който държи на морала, на традицията и на вярата. И точно той не сполучва с възпитанието на детето си! Трудно е да се търсят грешки в него. Но пък е трудно и да обвиниш детето, че се е родило зло!... Емануил обвинява бившите си родители само в едно – много го му се карали и го биели. Днес Емануил твърди, че се е променил. И иска, когато срещне бившите си родители на улицата, поне да си говори с тях...
„Възможно ли е бащата да е прекалил с тежката си ръка и Емануил да е станал жертва, която днес си отмъщава?! Възможно ли е Еманиул от дете да не разбира от дума, нещо в кода на кръвта му да е сложено така, че да краде от където му падне и да не слуша?! Раждат ли се лоши децата? Кодът на кръвта има ли значение?...” – пита Карбовски. – „Разкаяние има, прошка няма! Някой на някого е прощавал твърде много пъти и вече не иска да го вижда пред очите си. Шансът на Емануил е пропуснат! Шансът на родителите му да имат дете също е унищожен. Днес вече те не са семейство. Как звучи – бивш баща, бивш син. Бившият баща явно обвинява произхода на Емануил. Емануил май също е съгласен с тях... Тези дни във Франция се прокарва закон, който твърди, че е престъпление да се пляска детето по дупето. У нас възпитават другояче. Боят е навсякъде. Дори баща ти да не ти посяга, боят е онова, което виждаш веднага, когато отвориш очи. Лошотията наоколо не е просто в семейството и в кода на кръвта. Тя е общовалидно поведение. С този безопасен извод оставаме ние. Вие сте свободни да мислите.”