На 30 септември представители на над 20 български културни организации и дружества за колективно управление на права се обявиха публично срещу предвижданите от правителството промени в Закона за авторското право и сродните му права и поискаха коригирането на значителна част от текстовете, за да може творците да получат адекватна защита на правата си.

Само ден по-късно в ефира на всички български радиостанции, членове на АБРО, тръгна аудио клип в подкрепа на намеренията на депутатите да приемат крайно негативните за творците законодателни промени.
Оказа се, че голяма част от българската музикална гилдия е неприятно изненадана от реакцията на радиостанциите, които на практика се обявяват срещу исканията на културните дейци.

„Позицията на всички, които безусловно подкрепят промените в Закона за авторското право и сродните му права, звучи меко казано странно”, смята Мария Илиева. „Поддържаме държавата за нуждата от промени, но имаме забележки по конкретни проблеми в проекта”, каза още тя.

„Призоваваме българските медии да подкрепят нашите предложения за промени в проектозакона, тъй като авторското право засяга и техните интереси. А ако наистина искат да помогнат на българските творци, то нека дават повече шанс на българската музика в своя ефир”, сподели и Виктория Терзийска от група „Мастило”.

„Радиостанциите трябва да подкрепят българската музика, а не да застават срещу нейната кауза. Без музика радиостанциите не могат да работят, така че в крайна сметка това, което е полезно за нас, би трябвало да бъде полезно и за тях”, каза Дичо Христов, който наскоро представи новата си група – V.O.XX.
„Отпадането на правото на копиране за лична употреба например, категорично ощетява както творческия сектор, така и крайния потребител на музика, нашата публика. Това на практика ще превърне меломаните в престъпници. Що за безумие?", коментира Мария Илиева.

Бългаските музиканти ясно заявиха личната си позиция в подкрепа на организациите, които защитават техните права. Исканията на българските културни сдружения са три – връщане на правото на копиране за лично ползване (чл. 26) и разписването му по начин, гарантиращ справедлива компенсация на творците; по-високи санкции за бизнес структурите, използващи творчески продукти, без да заплащат за това; и отпадане на текстовете, спрямо които тарифите за ползване на музика и други произведения на изкуството трябва да бъдат определяни и одобрявани от политици (чл. 40), чиито решения до известна степен се влияят от големи групи ползватели.

Странен е и фактът, че именно българските творчески организации и дружества за колективно управление на права бяха инициатор на промените в Закона за авторското право и сродните му права, но проектът за изменение, който в крайна сметка влезе в Парламента не защитава техните интереси, а интересите на ползвателите от бизнеса, чиято дейност се базира на употребата на произведенията на изкуството.