Три изключителни жени пресичат пътя на поета П. К. Яворов. Дора Габе и Мина Тодорова го вдъхновяват, за да напише някои от вечните любовни стихотворения на литературата ни. Третата – Лора Каравелова – го кара да изживее, а не да напише, най-голямата драма в живота си. И трите принадлежат към известни, богати и уважавани семейства: Дора е дъщеря на заможен чифликчия от Добруджа, Мина – на един от най-богатите българи тогава, а Лора – на министър-председател на следосвобожденска България. Никое от трите семейства не приема поета, но това не може да унищожи любовното чувство. То оцелява като бледа теменуга сред тръни, в погледа на две хубави очи или в един стон на душата… За да се стигне до най-фаталната любов, започнала не къде да е, а на гробището – в Бианкур, на гроба на Мина. Любовта, която Яворов ще заплати с живота си.

Новата книга на издателска къща „Персей” „Не бой се и ела” осветлява тези три велики любовни истории на поета, като те са разказани не от някой друг, а от самите участници в тях: Яворов и тези три изключителни жени. Читателят може да проследи различните етапи от тези любови – влюбването, ухажването, споделеността на чувството, възторзите, ревността, кризисните моменти… – чрез писмата и стиховете (които са част от тези писма), разменени между Яворов и неговите любими, а също и чрез кореспонденцията и свидетелствата на хора от тяхното обкръжение. Някои от документалните материали се публикуват за пръв път.

Новото в книгата е, че за пръв път пред широката публика се разкрива историята на любовта на Яворов с Дора Габе, докато обстоятелствата около любовта му с Мина и Лора отдавна са изследвани и публикувани. Неща, в които досега са били посветени само специалистите, занимавали се с Яворов, сега ще стигнат до читателите. В контекста на техния поетическо-епистоларен роман попадат стиховете и писмата им, разкриващи обстоятелствата и чувствата им, както и всичките противоречия. Така например самата Дора Габе в различни етапи от живота си е заявявала различни неща по повод връзката си с поета: от „Нито веднъж не ме е целувал” до поетическото си завещание „Женска кръв”, директно посветено на Яворов и изрично публикувано след смъртта й, което дава повод за твърдения, че той е бил първият мъж в живота й.

„Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета” – пише в първата версия на спомена си хубавата еврейка. Петнайсет години по-късно тази среща е представена другояче – Ненчева занесла на Яворов нейни стихове, без да я пита.
Флиртът на двамата от 1905 г. достига обаче неизмерими дълбочини, за които човек може да се досети, ако прочете Яворовите писма до Дора Габе и стиховете, които двамата си разменят. Поетът редактира първите стихове на младата си колежка и дори ги дописва (по-късно те са включени в първата й книга „Теменуги”, а Яворов създава едноименния си шедьовър).

Но когато на хоризонта се появява Боян Пенев, за Яворов няма място в сърцето й. По това време Яворов и Пенев са приятели, а между Дора и Яворов тече роман. Но на младата поетеса не й е отсъдено безоблачно любовно чувство с професора и тя попада в любовен триъгълник с Елисавета Багряна, която планира сватбата си с Боян Пенев, но той умира преди това.
Факт е, че у Дора остават възхищението от Яворов и красивият спомен, заради които тя е сред малкото жени, които се опитват да му помогнат, когато Лора се самоубива и го сочат като неин убиец.
В книгата „Не бой се и ела” са обособени 4 дяла.

Първият – „Съзряване: Луди-млади” е посветен на съзряването на Яворов като поет и мъж. Поетическият му талант избуява като телеграфист в Анхиало (дн. Поморие). Там написва знаменитата си поема „Калиопа”, която кара авторитетите около най-елитното литературно списание по онова време – „Мисъл”, да приемат младия поет като свой. Творбата влиза в първата му книга „Стихотворения” (1901). Придобива изключителна популярност, за която говорят и пародиите по нея. Яворов споделя в своята „Автобиография” (ослепелият след опита си за самоубийство поет я диктува на Владимир Василев): „В Анхиало написах „Калиопа”, вдъхновен от една хубава мома българка, съжалявах, че не съм се оженил за нея”. Според племенницата на поета Ганка Найденова-Стоилова поемата е вдъхновена от Нонка Чипева, която е била учителка в Анхиало. „Нонка беше по-друг тип – сдържана, съсредоточена, твърде сериозна за възрастта си…” – разказва Яворовият другар П. Тодоров Костов, с който правят серенади на Нонка и съквартирантката й Кика (Екатерина Бояджиева). Поетът е въздържан в тези младежки изпълнения, но: „Само мисълта за Нонка, която беше… така близка и скъпа за неговото сърце, го увличаше, [както] и откритата нейна радост, че и той е между певците”.

След преместването си в София и участието си в борбата за освобождението на Македония Яворов се превръща в най-магнетичната фигура на онова време. Жените лудеят по него – поета и комитата. По-почтените го разиграват със срещи, писъмца и искат да ги ухажва продължително. Но има и други – леснодостъпни, и Яворов не се отказва от тях. За съжаление поетът е дискретен, скрива имената на любовниците си, но охотно разправя за преживяванията си с тях на своите приятели. Една от тия жени сама разкрива тайната около авантюрата си с Яворов и то на преклонната 72-годишна възраст през 1957 г. Името й е Весела Монева-Олзомер – българка, женена за швейцарски художник.
В първия дял на книгата са включени и някои интимни творби на поета, останали непубликувани приживе.
Вторият дял в книгата е „Дора Габе: Теменуги”.