“Цените скачат, защото много яде средната класа”, ИЗЦЕПИ се тези дни вицепремиерът Дянков.
Поради олелията с Япония, горивата и общинските данъци фразата му сякаш не бе чута почти от никого. А тя е знаменателна.

Ако имаме крилати фрази на прехода като “Днес е един добър ден за българската демокрация”, ще трябва да съберем и погребващите фрази. Тази е една от тях.
Досега никой властник не си бе позволявал такава наглост! Да унищожи средната класа, пък след това да й се подиграва. Много ядяла.

Сигурно вицпремиерът от висотата на своето положение не е забелязал, че предначертаната от него икономическа политика на държавата унищожи малкия, средния, а вече и големия бизнес. Именно те раждаха средната класа от предприемачи и добре платени служители. Днес такава класа няма.
Има изтъняваща прослойка на озверели, борещи се за оцеляване и почти отчаяни труженици, които си мечтаят да изкарат малко пари и да се чупят от тази нещастна страна. За да ядат колкото си искат в някоя добре управлявана държава.

Години наред – при Костов, Царя и Станишев, мислехме какво да си купим и колко по-качествено да бъде. Днес логиката е друга – от какво да се лишим и колко по-евтино да намираме дори хранителните продукти. Ядене, според разградско-ловешката трактовка на Дянков.

Докато се занимавахме със СРС-та и апартаменти, които всъщност нямат особено значение, освен за личните войни на някои хора, Дянков ни изяде на всички нас 2 години от живота и същевременно ни върна 12 назад, сякаш без да обърнем внимание.

Колко струва това?
Протестите ще покажат. По-добре късно, отколкото никога.