Става въпрос за Ecole Nouvelle de la Suisse Romande в Лозана. През 1938 г. малкият принц се завръща за кратко в Тайланд по случай коронацията на брат му Ананда Махидол, който заема тайландския престол през 1935 г. като крал Рама VIII. След коронацията се завръща в Швейцария, където завършва гимназия по класически езици в Лозана. От 1945 г. учи в Университета на Лозана. Малко след края на Втората световна война, принц Пхумипхон се завръща Тайланд. На 9 юни 1946 г. Пхумипхон Адунядет заема тайландския престол, след като същия ден в покоите си брат му е намерен застрелян в главата.

Младият крал обаче скоро отново заминава за Швейцария, за да довърши образованието си по Политически науки в Лозана. От негово име в Тайланд като регент започва да управлява чичо му Рангсит. Докато учи в Лозана, крал Пхумипхон често посещава Париж, където се запознава с братовчедка си принцеса Сирикит Китиякара — дъщеря на тайландския посланик в Париж, която става причина кралят често да посещава резиденцията на посланика. По това време Пхумипхон Адунядет е на 21 години, а Сирикит — на 15. На 4 октомври 1948 г. младият крал претърпява пътен инцидент, докато шофира своя мъничък  Фиат Тополино на пътя между Женева и Лозана. В катастрофата кралят ранява гърба и лицето си, изгубвайки дясното си око. Оттогава той носи очна протеза. Докато е в болницата, той често е посещаван от принцеса Сирикит, която по настояване на кралицата майка започва да учи в Лозана, за да бъде по-близо до краля.

"Пиратът" се жени за братовчедка си. Сватбата им е отпразнувана на 28 април 1950 г. - няколко седмици преди официалната коронация на Пхумипхон. Двамата имат 4 деца: принцеса Убол Ратана (р. 1951), принц Маха Ваджиралонгорн (р. 1952), принцеса Маха Чакри Сириндхорн (р. 1955), принцеса Чулабхорн Валайлак (р. 1957).

Вероятно една от принцесите ще го наследи. Въпреки че е подозирана заради липсата си на мъж, любимата му дъщеря имала най-големи шансове за короната, понеже синът  е клюкарен от посланици и висшето общество в Банкок като плейбой и любител на игрите на щастието, което се е приписвало на всеки принц в света и може да не е вярно.

Официалната коронация през 1950 г. се празнува като празник на страната и от нея, а не от фактическото заемане на престола се брои управлението на тайландския крал. То не е било леко, тъй като държавата е от военно-полицейски тип и е преживявала няколко преврата. Докато военни хунти и амбициозни политици се борят за кокала, кралското семейство богатее.
Когато човек се разхожда из центъра на Банкок, за всеки огромен мол или небостъргач му се обяснява – това е на Рама, това е на Таксин. Таксин Шинаватра е легендарният модерен премиер от преди няколко години – и той свален с преврат.

Милиардерът изнася бизнеса си във Виетнам според разказите на дипломати. Особено производството на ишлемета и ментета, за които Тайланд е световен символ. Другият голям източник на пари е туризмът. Кралят го разработва по време на войната във Виетнам, когато милионите американски войници имат нужда от развлечения и започват да ги получават именно в Сиамското кралство. След това този сладък бизнес е развит като индустрия на всички нива. Кралското богатство бива използвано от Негово Величество в над 3000 проекта за развитие на селските райони. Освен това кралят е световен рекордьор по най-голям брой получени почетни степени от университети - 136. Причината е, че той искрено и много помага на образованието и науката. По този начин той успя да направи от страната си „икономически тигър” и това естествено доведе до умножаване на милиардите му.