Форест Уитакър е един от най-добрите актьори за последните 30 години и един от най-изявените и постоянни активисти за мир на планетата. Роденият в Тексас 52-годишен чернокож актьор и режисьор участва в най-престижния фирмов фестивал  - Кан 2013, в две категории. Като продуцент на филма Fruitvale station - получил награда на журито и на публиката на Сънденс филм фестивал, и като звездата от закриващия фестивала филм на Джером Сел - Zulu.

През 1988 г. с ролята си на джаз музикант с нелек живот във филма на Клинт Ийстууд - Bird Уитакър спечели Наградата за най-добър актьор. 3 години по-късно се завърна на червения килим с продуцентския си успех A rage in Harlem (1991) и триумфира с филма Ghost dog: The way of the samurai (1999).

80-те години показаха професионализма на Уитакър с филми като Platoon на Оливър Стоун, Color of money на Мартин Скорсезе, Good Morning, Vietnam на Бари Левинсън. 90-те утвърдиха името на актьора с успеха на филмите The crying game, Smoke и Pret-a-porter. След 2001 г. чернокожият актьор започна работа във високобюджетни продукции като Panic room и Phone booth. 2010 г. прибави финалните подправки към успеха на Форест Уитакър.

През последната година заедно с продуцирането на проекти и усилията в сферата на мира, Форест Уитакър участва и във филма The Butler на Лий Дание, където си партнира с Робин Уилямс, Опра Уинфри, Джон Кюсак и Джейн Фонда.
Същевременно чернокожият талант е звездата и в Black Nativity (с Дженифър Хъдсън, Анджела Басет и Мери Джей Блайдж), в Out of the Furnance (с Кристиън Бейл, Уди Харелсън и Каси Афлек) и в Enemy way (заедно с Елън Бърстин и Бренда Блетин).

Филмите ви през 2013 г. показват, че сте прекарали много малко време вкъщи?

Миналата година определено работих доста. Все си мисля, че е време за почивка. Но в мига, в който получа предложение от специален продуцент, вземам решение отново да работя. Вече гледах повечето си филми и съм много доволен. Гордея се с тях.
Сякаш нещо се случи с мен. Сякаш е дошло специално време и съвсем скоро ще направя най-добрата си работа. Не зная какво е това странно усещане. Знам само, че филмите с Рашид Бушареб  и Скот Купър разглеждат могъщи теми, зареждащи с енергия.  И може би е дошло времето да свържа вътрешния си свят с артистичната си страна.

Работихте с директора на Crazy Heart Скот Купър във филма Out of the Furnace...

Смятам, че Скот свърши невероятна работа. Лентата има заряд и е с поглед към малкото останали възможности на разпокъсана Америка. Мисля, че има послание. Изявите на Каси Афлек и Уди Харелсън са наистина въздействащи. Страшно добри.

Би могло да се каже, че Вашето участие в The last King of Scotland логично насочва вниманието към онеправданите хора в страни като Африка например. Всъщност цял живот ли сте политически ориентиран? Или Вашите проучвания и работа избраха този път за Вас?

Не мисля че съм политически ориентиран. Или пък следващ определен политически път, въпреки че заявих подкрепата си към Президента и участвам в Комитета за изкуство и хуманност. По-скоро се възприемам като социален адвокат, говорител. От доста дълго време се занимавам с това. Може да се сравни само с енергията, която давам, за да разуча поредния герой, който трябва да изиграя. Свалям един след друг защитните слоеве на образа, за да видя същината му, светлината, която го води, и после ги връщам. Но именно тази светлина ме свързва с всеки отделен човек. Нея търсих дълго време и в себе си.

И когато открих тази свързаност в моята работа, ме кара да гледам още по-отговорно и социално на нея. И на връзката си с останалите, разпознавайки част от себе си, от своя характер, във всеки отделен човек. И ако нещата при някого не вървят добре, се опитвам да се поставя в неговата кожа, тъй като сме еднакви.

От години работя, мирно и кротко. Досега просто не беше станало обществено достояние. Работя с банди и хора от моята общност, които се борят с неправдата. Нещата се ускориха, когато научих за децата-войници в чужбина. Тогава се обърнах към ЮНЕСКО и основах своята фондация МирЗемя. Работим в Судан, Уганда, организираме семинари. Отиваме и в Мексико в края на годината. Свързахме се с хора, които вече работят на терен и се опитват да променят нещата.  Стартираме програма в САЩ, тъй като и тук има много конфликти. Работим с училища и университети, прилагаме учебни програми. Същото усещане, което ме накара да избера актьорската професия, а не класическата музика или операта, ме води и сега.

Докато работех по Zulu, живях в Кейп Таун, Южна Африка. Бяхме и в Намибия, а филмът разкрива какво се случва след апартейда. И когато сам проучих нещата, успях да ги видя по-ясно. Първо проверих полицейските документи, после говорих с местни банди. И когато започнах ясно да виждам фрустрацията, открих човек, който ме заведе до Хангберг - място с огромни конфликти, с опасения и страхове на хората.

Опитът Ви с участия на фестивала в Кан датира от 1988 г. и филма на Клинт Йистууд Bird? Как се чувствахте тогава?

Нямах представа. За нищо (смее се). Дотогава не бях давал интервюта и май бях най-младият, който е получавал тази награда. И бях там с Клинт, който е истинска икона. Хората крещяха името му. Помня минути преди Гала вечерта брат ми каза: " Чувам, че има шанс да спечелиш". И аз: "Какво?" (смее се). Нямах идея, честно. Просто бях там, малко  объркан от медийното внимание и преживяващ емоцията за пръв път.

Очевидно за мен това беше много важен момент в кариерата. Първият път, когато наистина ме разпознаха като актьор беше на тази сцена, тук в Кан. И в момента споменът е много близо до сърцето ми, тъй като това помогна да структурирам бъдещето си. После филмът Rage in Harlem беше напълно различно изживяване, нетипичен филм, а и му бях продуцент.

И сега с Fruitvale, който продуцирахте...

Толкова се гордея с Раян Куглер и за съдържанието на филма, и това, което е направил. Беше много смешно, когато Раян дойде в моя офис - той беше още в училище. Влезе в офиса ми, аз дойдох след малко. Поговорихме. Сподели ми три идеи. Аз му казах, че много ми допадат. Ще продуцирам филма и да продължава да действа по него. Раян излезе и се върна в училище. Винаги съм имал добро усещане за него, вярвам му от първия ни разговор.

Раян сигурно е бил толкова удивен, че не е знаел къде другаде да отиде освен в училище?

Да, дори веднъж ми довери какво си е помислил, а именно: "По-добре бързо да го напиша, преди да е размислил" (смее се). Казах му, че той ще е режисьорът и че е готов да продължи напред. Раян си взе дипломата и започна да подготвя лентата. А днес тя е факт.

Много лесно звучи...

(Смее се) Ми така беше - лесно. И сега много искам хората да гледат филма, тъй като е важен.

Приемате ли роля, заради мястото на снимките?

Определено влияе на решението ми. Не знаех, че ще участвам в толкова много семинари и медитация.  Това което ме вълнува е ключовата тема и справянето с последствията от апартейда. Трябваше да скоча в дълбокото и за няколко седмици да проговоря африкански език.
Интересно е. А и Орландо Блум си свърши перфектно работата. Показва таланта си в лентата. И категорично е добро момче, много сладък, лъбезен и отворен тип.

Сигурен съм, че и мястото ме е привличало. Исках да работя в Китай. Мислях за тази държава и исках да я разбера. Опитвам се да разширя самия себе си и да заздравя връзката си със света. Обичам предизвикателствата и да уча нови неща. И понякога самото място дава просвещение. Много съм любопитен. Никога не съм ходил в Турция, но живо ме интересува Османската империя. Предпочитам да работя с нестандартен филмов продуцент, но понякога един проект може да бъде предопределен и от мястото, на което се заснема.

В тази връзка избирате да участвате във филм заради хората или заради проекта?

Понякога заради екипа. Нямаше сценарий на лентата, върху която работя в момента. Просто исках да снимам с Рашид. Има и други творци, с които бих работил. Общуването с тях е  ценно за мен.

Каква е ролята на Никол Кидмън в The Paperboy?

Никога не може да сте сигурни (смее се). Филмовият продуцент е много интересен. Действието в The Butler се развива в 90-те години и моят актьор се появява в 6 различни десетилетия. Веднъж е на 45, веднъж на 90. Филмът е за хуманността, но и изследва движението на политиката по света.
Видяхте ли снимките с Джейн Фонда? Тя е толкова добра. Изглежда точно като Нанси Рейгън - характер, визия, поведение. Появяват се различни актьори. Веднъж сме по времето на Никсън, след малко действието се развива в епохата на Рейгън. Актьорският състав е много силен. Робин Уилямс е голям актьор. Знаехте ли, че докато си почива в офиса - той рисува.
И семейната история във филма е различна - с моята съпруга, изиграна от Опра Уинфри. Предизвикателството беше огромно.

Преди малко споменахте банди. Знаем, че сте продуцент и на някои документални филми по темата...
В Ню Джърси, заснехме вътрешния ритъм на града. това, което хората не виждат. Полицейският отдел беше предразположен към нас и имахме добра съвместна работа.

Харесва ми да правя документални филми. Препоръчвам филма Serving life. Действието се развива в хоспис за умиращи затворници. И човек си задава въпроса: Мога ли да се поставя на тяхно място? Грижа ли ме е за тези хора?

Вие сте част от Juntobox, социална мрежа за филмови продуценти?
Правилно. Вчера започнахме и снимките на новата лента Sacrifice. Планираме различни кампании за привличане на вниманието и достигане до различни потребители.

Университетът в Бостън Ви награди с приза Приятел на Мартин Лутър Кинг. Какво значи такова признание за човек, който отделя толкова много лично време и усилия за мира?

Неговият поглед премодулира света. Бях учуден, не съм се стремил към наградата. Работех си тихо и кротко, дори не знаех, че са наясно. Имат архив на моята кариера. Когато ми  показаха сценариите, с които съм привлякъл вниманието им, разбрах каква чест ми оказват. Приятно ми е да се чувствам оценен и ценен за някого!

Интервю за списание Beyound Cinema