Надежда” е само един от хитовете на Борис Гуджунов. Наричан „българският Том Джоунс”, той е звезда не само в родината, но и в целия соцлагер, но също в западни страни като Германия и Италия, че дори в Куба и Алжир. Разбира се, изобщо не споменаваме соцлагера – от необятния Съветски съюз, през Чехия и Полша, където се свалят с втората му съпруга, та до Балканите, където е много харесван в полукомунистическата Югославия.

Когато в началото на 60-те години спортното момче от Пазарджик пристига да покорява София, също като другия пионер сред естрадните идоли – Емил Димитров, той попада във ВИТИЗ. И не просто влиза там да става артист, ами попада в култов клас, откъдето излизат самият Стефан Данаилов – най-голямата мъжка кинозвезда на България за всички времена, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова и изпълнителят на главната роля в „Козият рог” Милен Пенев. „Бях и по-хубав, и по-талантлив”, полу на шега казва в интервю неотдавна Гуджунов. Ала не му е писано, също като на Емил, да стане актьор. Защото се записва в естрадната студия и зарязва уроците във ВИТИЗ почти на финала – в трети курс. Вижда, че по-лесно ще пробие в забавната музика, отколкото на сцената и пред камерите.

Симпатичният мъжкар е ярък контраст на конкурента си Емил Димитров с неговата женственост. Публиката има нужда от джентълмен с дълбок, плътен и кадифен глас, който да гали дамското ухо. И го намира в лицето на Гуджунов. Той не спира да гастролира. Единственото препятствие по пътя е легендарната авиокатастрофа преди Коледата на 1971 г., в която загива тогавашната естрадна прима Паша Христова, както и още куп музиканти. Борето се спасява като скача от самолета. Зарязва там истинско богатство – куп суджуци, с които както си спомня го е снабдила за из път майка му и тъкмо смятал да обели единия и да похапне. Певецът днес е убеден, че катастрофата е отключила диабета, който едва не му отне живота неотдавна, но пък го спасява от чревните проблеми, които го мъчат дотогава и изведнъж секват. Психическият удар за преживелите огнения ад е ужасяващ, травмата им остава за цял живот. Трябват години, за да се съвземе от удара.