И още, което е по-важно: коментарите зад кадър за филмите изобилстваха от политическа натовареност.Сякаш не ставаше въпрос за кино, за изкуство изобщо.
Няма нищо по-доказващо неизбитото комунистическо мислене от това да се търси навсякъде и във всичко партийност, когато в нормалните човешки послания на изкуството се търси единствено и само идеология - не художествена стойност. Ефектът е обратен - младият зрител вижда хубавата страна на соца и заплюва хунвейбинщината. Защото срещу онези филми няма никой от 25 години.

Точно това правеха онези, които уж критикуват днешните следовници на титанки на мисълта като Севда Шиш., приета да учи висше образование заради турската квота на комунистическия режим в университета, влязла в управата на БНТ под крилото на ДПС, а напоследък присъдружна на разградската фолклорна група на Америка за България.
Това всъщност е най-голямата обида за създателите на филмите! Но трябва интелект - а то значи разбиране в превод от латински, за да бъде ... разбрано. И Боян Папазов, който не може да бъде обвинен в комунистически пристрастия, им го каза - единственият ни умен филм след 10 ноември 1989 г. Урок го няма в 100-те. За разлика от Живи легенди и Писмо до Америка, за разлика от тоталния провал Номер 1 и т.н.  

Хубава работа, ама българска, както се казва. Лошото е, че се прави с милиони, взети от джобовете на данъкоплатците.
Подигравката с българското кино и неговия век може да бъде сравнена само с една тема във Факултета по журналистика от 70-те с нашия занаят и с изкуството едновременно: "За партийността в картините на Шишкин".
Вярно излиза, че няма разлика между стария и младия глупак!

Снимки: bnt.bg