Анализ на съдържанието на публикациите в шестте най-посещавани в интернет новинарски сайтове в България през 2016 г. показа, че темата за социалните неравенства в тях на практика липсва, въпреки огромната социална значимост на това явление.

А ако се погледне коефициентът на Джини, който е универсален измерител на неравенствата на доходите, през 2000 г. – т. е. след жестоката криза и след „голямата приватизация“ у нас, този коефициентът е 25, а през 2017 г. – 40,2.
Много показателен е коефициентът на поляризация, който измерва съотношението между доходите на 20-те процента хора с най-високи доходи спрямо тези 20% с най-ниски доходи. През 2012 г. в България той е бил 6,1 към 1, а сега – 8,2 към 1 (бел. ред. – средно за ЕС е 3,6 към 1). Толкова пъти доходите на 20-те процента с най-високи доходи в страната превишават тези на 20-те процента с най-ниски доходи.
В момента, в който това съотношение надвиши 6,

светва червена лампичка, че в тази страна

неравенствата са прехвърлили граница, след която държавните институции, политическите партии, интелигенцията няма да са в състояние да формулират общи цели и ценности, сплотяващи хората в такова силно поляризирано общество.

При това положение доверието в институциите пада рязко, защото обикновено те са силно подвластни на хората/групите с огромни финансови възможности, особено ако те държат и медиите в свои ръце. Тези групи могат да свалят правителството всеки път, когато то не изпълнява волята им или да предизвикват финансови кризи, когато преценят, че това е в тяхна изгода. Наблюдавали сме неколкократно след 1990 г. как всеки пък, когато е имало финансова криза, тя винаги е била в угода на мощни финансови групировки и как те фактически стават по-богати при масовото обедняване на населението; как се създават монополни структури, които могат да изсмукват ресурси за сметка на всички останали.

Какво се случва, когато съотношението между най-високите и най-ниски доходи надхвърли 8? Със съотношение над 8 са шепа страни предимно в Африка и Латинска Америка.

В Европа това са Русия и България

При коефициент на поляризация над 8 във всички други държави или има гражданска война, или има война с друга държава – т. е. войната се изнася навън. Дестабилизацията на институциите и на икономиката е много голяма. Политическите режими стават все по-авторитарни.

В България война слава Богу няма, удържа ни това, че сме в ЕС и в НАТО. Но има срив по показателите за демократично развитие на държавата. Ако погледнем промяната в индикаторите за демократично развитие от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз досега се установява, че

 

повечето от тях са се влошили. Това се отнася до правовия ред, законността, съдебната система, корупцията, свободата на медиите и т.н. Преди 2007 г. бяхме на 31 място по свобода на печата, сега сме над 100-то място.

Важно е да привлечем вниманието към тази констатация, защото в нашите медии за социалното неравенство не се говори. Това е още един показател, че медиите не са свободни, че

в тях не се дискутират най-важните проблеми

за обществото, че това, което те определят като „дневен ред“ са в най-добрия случай „ частни проблеми” или скандали, които развличат населението и го отклоняват от основните неща.

Тъй като темата на проекта е как да бъдат преодолени демографските дисбаланси в страната, краткият отговор е, че нарастването на социалните неравенства възпрепятства вземането на политически решения, водещи до намаляването на тези дисбаланси, т.е. прави невъзможно справянето с проблеми като високата преждевременна смъртност, ниската раждаемост, високия дял на ранната раждаемост, ниската училищна успеваемост за огромна част от децата и младежите, ниските доходи, ниската производителност на труда, ниското качество на живота, силните емиграционни нагласи и високата емиграция на млади и образовани лица.

Това са общи закономерности, характерни за всички съвременни общества. Например в САЩ най-висока ранна и извънредно ранна раждаемост има не в щатите с най-щедри социални помощи, а там, където социалните неравенства са най-големи.

С най-ниска ранна раждаемост са Япония, Дания и скандинавските страни – където е най-ниско социалното неравенство.

В страни с високи неравенства спада качеството на публичното образование, на медицинското обслужване, ограничен е достъпа до тези основни социални блага и до всички видове социални услуги, висок е делът на лицата в риск от бедност и социално изключване.

Рязко нараства и рискът от насилствена смъртност

Заради всичко това пада качеството на живот, увеличава се миграцията сред младите хора, които не желаят да живеят в такива страни. Колкото повече млади напускат, толкова се смалява контингентът от жени, които са способни да раждат.

При последните преброявания се вижда колко нараства групата на децата, за които българският език не е майчин. Политиците и медиите постоянно засилват страховете, че се нарушава етническият баланс на населението, че се раждат деца предимно в групите на нискообразовано „инородно“ население…

Навсякъде по света най-висока е раждаемостта на най-ниско образованите групи. Справянето с такъв тип дисбаланси в демократично устроените държави става само с подобряване на образованието на децата и младежите в тези групи и с предоставянето на по-добри възможности за включването им в пазара на труда с прилични доходи, включително и на жените в тези групи. Навсякъде, където се създадат такива условия, има рязък спад на дисбалансите в раждаемостта.