Ако през 2011 г. те са били към 29% от децата ни, сега са една трета и техният дял постоянно ще се увеличава. Затова обществото трябва задължително да се мобилизира и да осигури по-добро качество на образование за всички деца, защото от тях ще зависи дали производителността на труда ще се повиши, дали делът на бедните в страната, включително на бедните пенсионери, ще намалява.

Изследвания на Евростат показват, че при българите децата в риск от бедност са 15,7%, а при ромите – 77,2%, че близо една четвърт от домакинствата на етническите българи и над четири пети от домакинствата на ромите живеят в тежки материални лишения. От Евростат са категорични, че това са домакинства, които живеят в абсолютна бедност.

Без помощ от държавата такива домакинства няма как да осигурят качествено образование на децата си. Нашите политици, обаче, изглежда са убедени, че основното средство за повишаване на образователните аспирации и посещаемостта на училище на децата от такива семейства са паричните санкции… А масовият достъп до качествено образование, както видяхме, е основно условие за социално включване, за по-висок дял на заетите с високи доходи, за по-висока производителност на труда, за намаляване на демографските дисбаланси…

Предучилищното образование е ключово за развитието на децата и за подготовката им за училище. Външните експерти, които изследваха постиженията на българските деца при външното оценяване след четвърти и седми клас по български и математика, показаха: за децата, за които българският не е майчин, две години посещение на предучилищни занимания водят до увеличаване на показателите им с над 120-140 точки по български и математика, което се равнява на над половин година обучение дори при оценяването на седмокласниците.

Затова е необходимо до 2025 г. да се създадат условия още за 4-годишните да тръгнат задължително на предучилищна подготовка. Разбира се, освен обхватът, наложително е да се повиши качеството на грижата в детските градини и качеството на обучението във всички образователни степени, при това не само в частните и елитните училища, а във всички публични училища. Към това са насочени редица мерки, които предлагаме за обсъждане.

В сферата на здравеопазването също се предлагат серия от мерки, като основната част са за подобряване достъпа до здравеопазване. У нас здравеопазването не е защитено срещу безкрайното увеличаване на неравенствата и бедността. Напротив – нормативната уредба става все по-рестриктивна. Все по-затруднено е

възстановяването на здравноосигурителните права

Това е удар срещу всички бедни, срещу всички заети в сивата икономика и в сезонни дейности, тук не става дума само за ромите. От 2005 г. НЗОК не плаща на лекарите прегледите на неосигурените им пациенти. Тогава по данни на проф. И. Търнев и проф. М. Грекова неосигурени са били 18% от всички роми. в трудоспособна възраст, но здравно осигурителните права можеха да се възстановят, ако се заплатят последните 6 месечни вноски. От 2007 г.  възстановен осигурителен статус имат тези, заплатили последните 12-месечни вноски. Към края на 2008 г. делът на здравнонеосигурените роми нараства на 25.8% (по данни на международното сравнително изследване „Здравето и ромската общност“) .

След това за възстановяване на здравноосигурителните права периодът, за който трябва да се плати, се увеличи на 36 месеца, сега е за пет години. Това автоматично изключва всички хора, които дори и да работят в сивия сектор или в сезонна заетост, от възможността да възстановят здравноосигурителния си статус.

Политиците са последователни при увеличаването на рестрикциите, ограничаващи достъпа до здравни услуги на здравно неосигурените и приемат нормативни промени, които правят невъзможно бедните да възстановят осигурителния си статус. Действията им се разминават с вижданията на мнозинството от българските граждани: близо 80% от българите искат облекчаване на режима за възстановяване на здравноосигурителните права на бедните. Такива са и някои от препоръките на екипа учени.

Те обръщат внимание и на факта, че в нарушение на Закона за здравното осигуряване, който гласи, че всички деца се осигуряват от държавния бюджет, децата на 16-18-годишна възраст, които са отпаднали от училище и не са започнали работа (или работодателят не плаща здравните им осигуровки) на практика се третират като здравно неосигурени.

Източник: e-vestnik.bg

Снимка: Дарик