Защо точно тортата е символ на най-големия и най-важния за всекиго празник в годината – рождения ден? Защото сладкото е символ на щастие. Между другото, рожденият ден става главният  традиционен празник у нас основно след Втората световна война, като преди това важният е бил именният ден – свързано с религията и светците – покровители, като рождението е било свъзрано с конкретната дата на почитане на някой от тях, който е давал и името на човека. На такива интересни неща сме посветили нашия днешен лайфхак.
Защо Забраненият плод е именно плод, а не примерно зеленчук? Защото в библейски времена сладката храна е била главно във вид на плодове. Освен на греха, Забраненият плод е свързан и с любовта – именно окрилени от нея Ева и Адам посягат към него. А постепенно става и символ на рождението, след като за наказание Господ не просто гони Ева от Рая, ами я осъжда да ражда с мъки, а Адам е прокуден с присъдата да си изкарва сладките и другите храни с тежък труд.
Сега върнете лентата към тортата за рождения ден, която понякога заменяме и с шоколадови бонбони, с които черпим по-близките си хора за щастие. Замислете се и за друг ритуал – как изразяваме благодарността си към някой, който с труда си ни е свършил някаква услуга – лекар, учител, служител? Отново с бонбони, торта или друга сладост.
И на Господа благодарим със сладка храна – месят се именно кузунаци, а не друг вид обредни хлябове за главния християнски и общ човешки празник – Великден. А католиците – примерно италианците ги имат и за Рождество Христово. Мюсюлманите пък посрещат новата година – смисълът на празника на ръба на календара е същият като на нашата Коледа, с друга сладка – даже пресладка, храна – баклавата. А ние, като народ, който обединява едните с другите, ядем и козунаци, и баклави. Пък и не само по празници.