Той откри Йовано, Моме Калино, Море, сокол пие, Ако умра, Биляна платно белеше, Море, пиле, Кой уши байрака: Помним ли го?

Кой откри и пръв изпя най-големите народни „хитове” на България? Не, не е Слави Трифонов.

Едва ли има по-красива народна песен от Биляна платно белеше – и като мелодия, и като текст, и като драма, и като ирония. Едва ли има по-популярни от Море, сокол пие или Йовано, Йованке. Слави Трифонов направи капитал и от Назад моме Калино, Кой уши байрака и Болен ми лежи, а едва ли има някой в България, който да не може да изкара поне един куплет от Ако умра. Президентът Първанов пък го нарече „най-големия певец на България” и заради Море, пиле. Костадин Гугов днес щеше да стане на 90. На него ги дължим, заради него ги помним. Всички.

А помним ли него?

Най-големият певец на народната ни музика или поне на най-популярните й „хитове” от македонския край, които настръхваме, когато ги слушаме, както аз го помня, беше доста скромен човек и с един от най-тъжните погледи, които някога съм виждал.

Казват, че бил голям шегаджия, но явно се запознах с него в късни години и изглеждаше много уморен и никак не беше весел. Налагаше му се да пее в „битов” ресторант в София, понеже пенсията не стигаше хич, а в началото на века, когато чалгата беше в апогея си, всички бяха убедени, че неговите песни всъщност са на Слави Трифонов, понеже не ги бяха чували в мекото им оригинално изпълнение на Гугов.

Не след дълго той и почина – 13 фатални дни преди да стане на 69 години.

Освен превръщането на македонските народни песни в мегахитове, негова огромна заслуга е пренасянето на паметта за първото поколение народни певци и певици, покрай които сам израства, за да ги надмине.

Като първата записана и чута по новото преди, по ирония на съдбата, също 90 г. Българско национално радио Атанаска Тодорова – Цветето на Тракия, която прекрасно той имитира как се гледала в огледалото и си викала: „Леле, колко си красива”.

Като първата „народна артистка” на България – не, не е Лили Иванова, любимата певица на Тодор Живков – Гюрга Пинджурова с Омиле ми, Ягодо, Гукай ми, гукай, гугутке ле, Хей, поле широко. Оперната прима, избрала фолклора пред световните сцени.

Като Борис Машалов с неговото Заблеяло ми агънце.

Той започва да обикаля България с тримата, още когато е едва 18-годишен. Семейството му е на бежанци от Кукуш, които идват с малкото си покъщнина и се установяват в София, където е роден, след Балканските войни, които отделят Македония от България.

Фамилното име идва от гугутка, понеже много гукали, т.е. не спирали да пеят, както приживе разказва самият Костадин Гугов. Повечето песни научава от майка си. За да ги превърне в евъргрийни. И дори при соца никой не му забранява да ги изпее на оригиналния, автентичния български македонски диалект, който е останал и в заглавията им.

Само в Златния фонд на БНР има над 400 записа. Той е първият изпълнител, който популяризира емблематични български народни песни като Биляна платно белеше, Йовано, Йованке, Море, сокол пие, Миле Попйорданов, Ако умрам ил’ загинам, Кога зашумат шумите, буките, Назад, назад, моме Калино.

Добре е да помним!

Борис Ангелов