Сутринта ми започна с плуване в кръглия басейн, естествено оформен от водите на уникалния за света солен минерален извор с натурална температура от 38 до 40 градуса, докато слънцето милваше кожата ми, преди да стане жулещо в по-късните часове. Изгледът към морето е впечатляващ под сянката на мангровата гора.

Къде това?

ВИЖТЕ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Едно от големите естествени богаства на Филипините е непознатият у нас остров Корон. Соленият естествен геотермален извор, лекуващ според местните всички болежки, особено на опорно-двигателния апарат, което вече е и научно доказано, е наистина световен уникат.

От пристанището, което е и център на града, явяващ се „столица” на острова, километрите са само 5, но по коларския път, криволичещ между бараките, в които живеят и търгуват възбедните местни жители, се пътува около половин час. Независимо дали с малка кола, миинав, скутерче или колело. Големи возила тук просто не могат да се вижат, защото не биха могли да се промушат в населената част на това красиво късче земя.

На едно от малкото по-широки места, за щастие, намиращо се баш пред извора, е оформен мини паркинг. Има охрана и зад нея каса, където да платите таксата за посещение. Ако сте с екскурзия, билетът влиза в цената.

Алея под екзотичната мангрова растителност отвежда до беседка, от която е най-красивата гледка, включваща езерото от топла солена вода в зелено, обградено от причудливи скали и гори, и синеещите се нататък под него морски води.

Можете да се преоблечете в беседката или да го направите на няколкото пейки, или да ги наречем по-точно – места за сядане, около овалния басейн.

Сутринта е най-доброто време за посещение, понеже няма хора или почти няма, преди да се напълни след 10.30-11 часа с туристи.

Така можете да използвате възможността и да поплувате в езерото от солена и топла като във вана минерална вода. Ако изберете бруст, което е по-разумният според условията стил, загребванията са около 40 от единия край до другия.

Тръгнали от пейките под дърветата, с тези загребвания стигате до оформената стеничка във водата, по която се стичат като силен душ струи, под които можете да застанете.

А можете и да прекрачите в някой от двата по-малки басейна, оградени от по-високи скали, за да се топнете и да постоите релаксирайки.

Стоях 19 минути под естествения душ, а после прочетох на табелите около езерото, че предпоръчителният срок е 10. Все пак водата носи своя енергиен заряд и може да натовари сърцето.

Но не усетих какъвто и да било проблем.

След плуването и релакса, се качих по няколкото стълбички отвъд ръба на басейна до специално оформената в скалите тераска за селфита и романтични снимки, която е направена така, че зад гърба ви да остане красивата гледка на езерото и морето, които сякаш преливат едно в друго в кадрите.

Ако продължите нататък по камъните под мангровите дървета, ще се озовете по пътя към обществената тоалетна, пред която са разположени барче и няколко дървени маси и столове.

Някои хора, които си носят храна за пикник, сядат там, други си поръчват нещо разхладително, защото тропикът е горещ пояс и температурите са летни от сутрин до вечер, даже през нощта. И то цяла година.

Събрали цялото спокойствие на извора и топлите, преди да станат парещи с напредването на деня лъчи на слънцето, можете да се облечете и да се върнете в града.

Защо да изберете да се потопите в тежката атмосфера на едновременно горещото, чак до задушаване място, където температурата се вдига от гъстотата на населението и миниатюрните бараки, които са превърнати в домове и магазини от местните?

Единствената причина, за която се сещам е целта да опитате любимата ми ядка – кашу. Казват, че то се е пръснало по света именно от този остров.

Кашуто е перлата в кораната на остров Корон, ако позволите каламбура!

Това, което местните наричат „фабрика” за кашу – сякаш то е нещо, което се произвежда, а не се ражда, всъщност е малък дюкян в съборетина. Препълнен с всякакви вариации на тема кашу.

Когато си купите повече от един пакет, местните ви и подаряват. Понеже си взех естествено, необработено с каквото и да било, решиха да ми предоставят като бонус карамелизирано. Опитах го и не е лошо. Но не е и по-добро от недоправеното.

Местните пакетират и пържени банани, и орехи, и всичко друго, което наволя се ражда по дърветата от плодородната им почва.

Всички ядки са с всякакви степени на олютяване – азиатците, в това число и филипинците си падат доста по този вид вкус.

Но има и всякакви степени на озахаряване, ако може така да се каже.

Пликчетата грижливо са подредени по малките рафтчета.

Въпреки че цените във Филипините са доста по-ниски от нашите, в този дюкян, който храни половин град, никак не е евтино – да не кажем, че май е и по-скъпо от софийските магазини за ядки.

Но и качеството на оригинала е много по-високо от предлаганото у нас. Две думи да няма, както се казваше навремето.

Има ли други забележителности на Корон, освен соления минерален топъл извор и кашуто?

Мъничката каторическа черква, досами магазина, за който ви разказахме, е доста симпатична и уютна.

А от нея можете да тръгнете на поход към огромния кръст, който е турен на най-високото място на острова и до него водят вече не помня колко стълби. Като чух бройката, се отказах.

Можете да се разходите до пристанището. До него има невероятно неприятно миришещ битак – единия от островните пазари. Не е препоръчителен за европейци, понеже трудно понясат уханията.

Пристанището, на което идват да се снабдяват с продукти плаващите наоколо европейски и американски яхти, видни в далечината, открива гледка към една от другите природни забележителности.

Погледнат оттук, съседният остров прилича на полегнал възнак великан – сякаш природата е оформила наистина глава, тяло с корем, та и с прострени крака, та даже в средата си извисява леко нещо там, както се шегуват местните. То се и вижда с просто око.

По импровизираната крайбрежна алея, покрай акостиралите наоколо лодки, катамарани, че и яхти, се стига и до градския пазар, където се търгува всичко – чак до живи животни. Е, тук миризмата вече е неописуема и преминава към воня – степени над онази от битака в близост.

Цялата обиколка на Корон отнема 4 до 6 часа – един приятен ден, стига температурите да са в рамките на нормалното, което тук Самсунгът в джоба измерва като „32, усеща се като 36”.

Борис Ангелов

Корон – София