Първата любов на бъдещия велик пълководец се казва Мария Волохова. Тя се появява в живота му, когато е на 23. Здравенякът се влюбва в година по-младата девойка, която ще го надживее. Двамата никога не са встъпвали в брак. Единствената им дъщеря не е първата в богатата „колекция” на човека, победил във Втората световна война. Защо ли?

Ами защото само година, след като започва да спи с Мария, той намира и втора дама на сърцето. Нейното име е Александра Зуйкова. Тя е по-млада и много по-красива от жената, с която солдатът открива прелестите на любовта

Мъжагата ходи с две жени, но не бърза да се венчава

Александра бързо дръпва пред Мария в битката за сърцето и дебелия портфейл на стретилено издигащия се военен. Причината е, че през 1928 г. тя ражда неговата първа дъщеря. Ера, както странно е наречено момичето, получава дори официално признаване и името на щастливия си баща. Така майка й

Става г-жа Жукова, макар бракът да е подписан чак през 1953 г.

Официалните лица, особено членовете на правителството, оттогава и досега се налага да бъдат придружавани от съпруги. С тях се появяват по приеми и на посещения в чужбина, по премиери и при други тържествени случаи. Ера се превръща в любима дъщеря на маршала, за което свидетелства и скрепяването на „династичен брак” със сина друг виден съветски пълководец – маршал Василевски.

За втората му дъщеря Маргарита, също призната от него и също, носеща неговото име, както и за нейната родителка остава втората позиция в генералното класиране. Момичето, добито от първата любов на маршала има нещастието да се роди година след Ера.

За битката свидетелства фактът, че любимката и по-малката й сестра (родена през 1937 г.) Елла са изпратени да учат в Магнаурската школа на СССР – Московският институт за международни отношения. Докато полусестра им няма късмета да получат престижно образование.

Партийното ръководство се намесва в женската война

за Жуков. При това висшите органи на съветската държава и на нейната управляваща комунистическа партия се занимават с битката за надмощие между официализираната съпруга и първата любов. По-късно в сражението се намесва и Лидия Захарова. Тя пък е „фронтовата жена” на Жуков. Двамата са заедно от 1941 г. през всички битки, та чак до превземането на Берлин. А после не се разделят до 1950 г.

Как точно Жуков намира време и сили да обслужва цели 3 жени, с които едновременно е в отношения, това не е ясно. Но е сигурно, че както ви разказахме в миналия брой, за да задоволява капризите им финансово прави значителни злоупотреби, които са разкрити и признати от него. Той присвоява диаманти, картини, мебели, тоалети, платове и какво ли още не като „трофеи” от превземането на владенията на нацитата в страните, през които преминава като победител. И най-вече прибира каквото може от „имперската столица Берлин”.