Как Жуков и чудодейна икона на Богородица спасиха Москва

На този ден точно преди 70 години нацистка Германия подписва своята пълна и безусловна капитулация пред покорителя на Берлин маршал Жуков. Пътят към тази победа тръгва от битката за Москва – първото военно поражение на Хитлер и неговата армия, нанесено точно от героя на нашия сериал. На финала той води войски, в които участват и 455 000 българи. От тях над 40 000 дават живота си за победата над фашизма във Втората световна война. А 2000 наши ветерани за живи до ден днешен.

За маршал Жуков войната е като кръгова композиция. Пропагандата я започва от Парада на отчаянието на Червения площад на 7 ноември 1941 г., когато немците вече виждат Москва. Но я завършва с Парада на победата дни след 9 май 1945 г., който ще бъде почетен с най-мощния си кавър тази събота на Червения площад с участието на над 16 000 войници от 11 държави.
Битката за Москва започва без Жуков. На 22 юли 1941 г. – месец след нахлуването си в СССР, нацитата бомбардират Москва. Немците напредват много бързо към столицата на Русия и с наземните си войски. Когато Сталин привиква спешно Жуков от Ленинград, фашистите са само на 180 км от Кремъл. Положението е отчайващо, а иде есен.

Обстановката на фронта е трагична. Маршалите Конев и Будьони са обкръжени с групите си армии. Всички пътища към Москва са открити. Жуков нарежда светкавичен строеж на Можайската линия на 120 км, където през октомври 1941 г. хвърля на 200 км фронт курсанти от военните училища и слабо обучени доброволци. Разчита на техния героизъм и не бърка – те задържат врага, докато командващият прави 2 ловки маневри. Първата е да отмени щурм срещу блокадата на Ленинград и да пренасочи силите в московско направление. Втората е да използва символа Бородино, където Русия е разбила Наполеон през 1812 г. На бързите колони на немските танкове е направена специална изненада. Те са

пресрещани от непозната дотогава танкова засада

от съветските си „другари” Т34, чакащи в изкопани в земята прикрития и в кухи къщички край пътя. С цената на 495 000 жертви противникът е задържан задълго и бързият му пробив е спрян. Това е краят на надеждите на Хитлер за бърза война и началото на битката на изтощение, в която руснаците имат съюзник – калната есен и ледовитата зима, която за техен късмет се оказва най-студената за 140 години.
Усетил временния порив, Сталин вика Жуков и набързо правят парад на Червения площад, за да покажат ясно, че няма да се предадат. Вождът произнася знаменателните си думи „ни шагу назад”. Въпреки че в Кремъл остава само той, а правителството отива в Куйбишев, въпреки че за дни са затворени метрото, магазините, спрян е транспортът, надеждата мъждука. Московчани за дни събират пари и ценни метали за 80 млн. рубли (нещо като днешни милиард евро) пожертвования, работят денонощно в заводите за боеприпаси и техника.
През това време със сетни сили немците стигат много близо до руската столица. Техен разузнавателен моторен отряд спира на 8 км от Химки – тогава досами покрайнините на големия град. Нацистката армия обаче разкъсва единния си ред. Вместо за танковете и другите возила, бензинът отива за сгряване на войниците, много от които буквално умират от студ през мразовитите нощи при -40 градуса.
Свикнали с прословутата руска зима, местните започват контрааката и отблъскват нашественика на 150 километра от позицията, която им е позволявала, както твърдят, да зърнат с мощни бинокли звездите на Кремъл.

Хитлер прави сеч на генерали и сам поема командването

Това е признанието за неговото първо поражение, след като е успял да смачка за дни немалко държави, включително и такива, минаващи за велики сили по онова време като Франция. Операцията тайфун му струва над половин милион войници, над 1300 танка, стотици самолети, но най-важното – първия спад на бойния дух на неговата армия, на която предстои да отстъпва.
Вярващите хора в Русия цитират спомените на самия маршал Жуков, където пълководецът разказва уникална история. Негов съюзник и покровител в битката била ... чудодейна икона на Света Богородица.

По идея на Сталин, бивш семинарист, иконата е качена на самолет и личният му пилот – маршал Голованов, обикаля с нея на борда над границите на града три пъти. И тя спасява Москва. „Технологията е използвана” и при обсадата на Ленинград, когато Казанската икона, пред която Кутузов се е молил преди да победи на фронта Наполеон при Бородино през 1812 г., спасява след 1000 дни блокада града на Нева.

Още заради битката за Москва като благодарност Сталин не само спира преследванията на духовенството, но възстановява Светия синод и му възлага спешно да избере патриарх. Такъв става Сергий. Като резиденция му е дадена резиденцията на немското посолство на Чистата улица в Москва. Възстановен е и Богословският факултет.