Йосиф Висарионович Джугашвили е жив! Той е американец! На 20 години е и пробва да пробие в музиката. Пълният адаш на легендарния си прапрадядо е последната издънка на една нещастна фамилия, чиято история прилича на филм на ужасите и ще ви я разкажем сега.

След като губи първата си съпруга през 1907 г., минават цели 10 преди Сталин да се влюби отново в навечерието на революцията и още 2, преди да се бракува с избраницата на сърцето си и дъщеря на неговите петербургски хазяи Надежда Алилуева. Фамилно име, което ще се окаже знаменателно, защото бракът продължава фаталните 13 години и завършва със смърт. Но и име, която тя не ще да промени нито на Джугашвили, нито на Сталина.

Над 20 години по-младата от съпруга си красавица с големи очи туря край на живота си. Затваря се в спалнята им в Кремъл след тържеството за 7 ноември 1932 г., когато Сталин за пореден път флиртува пред очите й с чужди жени. И си тегли куршума. Разбира се, ревността е само повод – Надя е отчаяна от факта, че тайните служби на мъжа й хвърлят в затвора група нейни състудентки, които според нея нямат никаква вина, но пък се инфектират зад решетките и до една почиват. Нямат късмета на нейния състудент Никита Хрушчов, когото Алилуева запознава със Сталин, а той ще го изведе до свой наследник начело на червената империя. Ще се върнем на тази връзка в края на серията...

Нещастна съдба имат и децата на Сталин. Най-голямото от трите е Яков. Той е синът му от неговия първи брак. Роден в Грузия, той изкарва детството си на село, защото таткото през цялото време е или в заточение, или в затвора, или в чужбина. Той прибира момчето, което не помни майка си, издъхнала малко след раждането му, при себе си в Москва, когато става министър, а после и генерален секретар. Момчето се стреми да не разочарова властния си баща, попаднало в новото му семейство. Сталин обаче полудява, когато Яков се жени за 16-годишна

Първородният му син се опитва да се гръмне

Не се убива, ала раните му го оставят задълго в болница. Вместо да посрещне сина си след оздравяването, на сина на вожда е съобщено, че баща му не желае да има нищо общо с него, понеже бил „хулиган и шантажист”.

По време на Втората световна война според официалната история Яков попада в плен на немците, които веднага предлагат да бъде разменен срещу техен фелдмаршал. „Къде се е чуло и видяло да има размяна на обикновен старши лейтенант срещу цял фердамршал”, казва генералисимусът, ако се вярва на хронистите. Според осиновения от Сталин Артьом Сергеев горкият Яша никога не е бил в немски плен и не е загинал в концлагер, а е бил убит в бой още на 16 юли 1941 г. – по-малко от месец след началото на войната между Германия и Съветския съюз на 22 юни 1941 г., която руснаците наричат Отечествена война. Останалите членове на семейството са категорични – истината е в официалната история. Те отричат версията, че първо немците, а после и самият Сталин са използвали казуса с Яков за пропаганда.

Гордостта на татко си е вторият му син Василий. Той е голямото му дете от брака с Алилуева. След раждането му кариерата на таткото рязко потръгва и той смята, че малкият му е на кадем. Готви го за свой наследник и затова го обрича на спорта и армията. Вася не го посрамва и става герой като летец по време на войната

На 25 г. таткото прави малкия си наследник генерал

Следвоенното време на отпускане не влияе добре на Василий. Той става прочут московски плейбой, гуляе здраво, често започва да се кара с баща си, а из града се носят и легенди за военните му трофеи – бижута и предмети на изкуството, взети от Германия за милиони. Не му върви и с жените – особено с дъщерята на маршал Тимошенко, която на раздяла го ошушква до последния диамант. Вася не страда, защото няма нужда от пари с татко като Сталин. Само че той почива. И за синковеца започват тежки дни на проверка. Върху него е писано да се стовари гневът на мачканите от вожда и учителя негови съратници. Те са треперели от бащата, дори когато е бир немощен в последните си години, ала са готови да си изкарат всичко на сина, който им върши и чудесна работа като лош пример пред обществото. Без каквито и да било сериозни причини Василий Сталин е вкаран в затвора хей тъй най, при липса на обвинения. Наследилият мустакатия на държавното кормило на империята

Хрушчов няма милост за сина на състудентката си Надя и идола си

Йосиф Висарионович, издигнал от нищото простака от село на украинската граница до висините на властта. Цели седем години младият мъж е подлаган на нечовешки унижения зад решетките. След това е пуснат, но е изселен далеч от Москва. Причисляват му разни дамички, които да докладват с какво се занимава. Няколко пъти му „опрощават” наказанието и му дават за малко да се върне в столицата, но там веднага го намират фенове на неговия не така отдавна починал баща и властта отново го заточва. Само 2 години продължава свободният живот на Василий преди смъртта му през 1962 г. В ковчега той изглежда като 70-годишен старец, а е едва на 41.

Любимката на вожда от неговите деца е дъщеря му Светлана. При раждането си той лично я вписва с фамилията Сталина, въпреки че за него това е само псевдоним. По-късно наследницата ще вземе фамилията на майка си Алилуева, а накрая ще се прекръсти англоезично. Светлана почти не помни майка си, която се самоубива, когато малката е само на 6. Баща й е доста зает и тя рядко го вижда. Затова не е странно, че едва 16-годишна иска да избяга от вкъщи с първия си любим – 40-годишен еврейски режисьор. Сталин, който не обича този народ, изпраща изгората на щерка си на заточение отвъд полярния кръг. И жени едва 18-годишна Светлана за приятел на сина си Вася. Двамата с Григорий Морозов подаряват за победата над Германия на властния дядо внука му, кръстен на него Йосиф през 1945 г. По-късно той става кардиолог, но почива през 2008 г.

Съпругът обаче не се нрави на тъста си. И той разтрогва брака на своята щерка, когато Йосиф Младши е само на 3. На следващата година омъжмва дъщеря си за сина на човек от своето обкръжение Юрий Жданов. От брака се ражда дъщеря им Екатерина. Тя е само на 3, когато умира нейният дядо.

Сътресенията за семейството са големи. Светлана, за да не влезе в затвора като брат си, е принудена да смени своето име и да вземе майчината фамилия. Назначават я в института за световна литература. Там се залюбва с индиец, с когото се опитва да заживее в родината му. Това продължава 1 година и съветският посланик в Делхи я прибира насила в Москва.

Дъщерята на Сталин иска и получава убежище в Америка

„Ако баща ми беше жив, щеше да ме е разстрелял”, признава Светлана, която няма от какво друго да живее, освен от продажба на спомените си. Нейната книга „20 писма до приятел” става световен бестселър. През 1970 г. последната издънка на семейство Сталин приема името Лана Питърс. Лана е съкратено от Светлана. А Питърс е фамилията на поредния й съпруг – прочут американски архитект. Двамата имат и дъщеря Олга. През 1982 г. обаче и тази любов се разпада и тя се връща в Европа – в Лондон, заедно с дъщеря си, която праща в приют. После си я прибира, когато през 1984 г. получава обратно съветско гражданство. Лана се връща в родната на татко си Грузия. Животът там обачей се струва много тежък. През 1986 г. застъпилият вече на власт Горбачов й дава разрешение да пътува обратно на Запад. Тя заминава първо за Швейцария, а после завършва живота си в малка къща в щата Уисконсин, САЩ. Самотна и трудно говореща руски, тя напуска този свят през 2011 г.

Смъртта й не трогва нейните наследници. Първата й дъщеря Екатерина Жданова,която живее в саборетина в село Ключи в подножието на най-високия вулкан на Евразия Сопка заявява: „Алилуева не ми е майка”. Нормална реакция на момиче, захвърлено то родителката си и живяло от детството си без нея, докато тя е скитала по света, без да се сети за детето си. Катя, вече на 65, е достоен наследник на своя татко – ректор на Ростовския университет, избира науката и тя я отвежда буквално на края на света – в Камчатка – възможно най-далече от Москва, но все в пределите на Русия. 40 години вече тя отказва да напусне селото с едно изключение – погребението на нейния баща. Не общува с хора, само с кучетата си. Даже отказала на местните власти да направят ремонт в бедняшката й къща. Въпреки че е щатен сътрудник на лаборатория по вулканология, на практика тя не ходи на работа и получава мизерна заплата.