Антъни Хопкинс

Рождена дата: 31.12.1937
Пол: Мъж

Филип Антъни Хопкинс се ражда на  31 декември 1937 в Порт-Талбот, Южен Уелс, Великобритания, в семейството на пекаря Ричард  Хопкинс и съпругата му Мюриъл. Родителите на Тони работели денонощно в собствената си пекарна и живеели по принципа „разточителността е майка на всички беди”. „Колкото по-голям ставах, толкова повече заприличвах на баща си”, спомня си Хопкинс, на когото, както и на повечето жители на Уелс, не е чуждо чувството за самоирония.  „Аз, както и той например, постоянно ходя от стая в стая и изключвам лампите, икономисвайки електричество. Ненавиждам разточителността.”Което е вярно, вярно е. На снимките на „Дракула” Антъни не на шега се скарал с Френсис Форд Копола. Знаете ли за какво? Заради  неикономичното изразходване на хартията! Трябва да признаем, че стойността на разбитите от разбеснелия се актьор декори значително превишавала стойността на хартията.Най-безпощаден борец с разточителността в семейството бил дядото — дребен домашен тиранин, държащ в страх всички, а най-вече малкия Тони. Когато 30 години по-късно на Хопкинс, вече като актьор, му се наложило да играе Хитлер, той неведнъж си спомнял за „милия ми дядо - могъщо, безпощадно и сантиментално чудовище”. В детството си Антъни най-често изпитвал две чувства: скука и страх. Да остане цял живот обитател на Порт Талбот му се струвало непоносимо ужасно, а да си учи уроците и да ходи на училище също съвсем не му допадало. „Антисоциален тип” — така го наричали учителите и често го наказвали с линийката по главата. „Аз чувствах, че не съм като другите. Постоянно ме беше страх, че „дъската ми хлопа“. Единствените хора, от които се интересувах, бяха актьорите. Слуховете за тях и яркият им живот ме вълнуваха.”
Едва завършил училище, Хопкинс завинаги напуска ненавистния роден град. Първо играе в любителски театър, после печели стипендия за обучение в театрално-музикалния колеж в Кардиф. Там учи две години  - от 1955 до 1957 г. През 1958 г. го викат в армията, следващите две години прекарва в Булфорд като щабен чиновник в едно от подразделенията на Кралската артилерия. През 1960 Хопкинс е поканен на прослушване при сър Лорънс Оливие, по това време оглавяващ Националния театър. Само две години по-късно Хопкинс става дубльор на Оливие в постановката на „Мъртвешки танц” по Стриндберг. Попаднал от дълбоката уелска провинция в самия център на артистичната бохема, Антъни Хопкинс  буквално разцъфва. „Все едно отново се родих!”, спомня си актьорът. Той бързо се превръща в душата на всяка компания. Впрочем един любопитен факт: по това време Хопкинс влиза в състава на актьорската компания „Феникс” — какъв по-подходящ символ на неговата съдба за непрекъснатото му възраждане от пепелта! И именно след гореспоменатия скандал за икономии в град Феникс, Аризона, Антъни се зарича да спре алкохола. Но това е по-късно. А в края на 60-те актьорът още не се замисля за коварството на огнената вода. Да си пийне малко от доброто старо уиски за успехите в кариерата, това си е направо задължително. А където има алкохол, там се случват и побоища! Впрочем тогава порядъчните лондончани предпочитат да не забелязват, че едва ли не всяка вечер се налага да изнасят от кръчмите актьора, който с първите си филми доказва, че талантът му не е по-малък от този на Лорънс Оливие…Вече с няколко успешни роли в постановки по Шекспир в актьорската си сметка, през 1968 Антъни Хопкинс дебютира в киното с историческия „Лъвът през зимата” с ролята на Ричард Лъвското сърце, във филма с превъзходен актьорски ансамбъл. Достатъчно е да споменем само имена като Питър О’Тул, Катрин Хепбърн, Тимоти Далтън. Британската академия признава филма за най-добър, а за най-добър изпълнител на главна роля е определен Антъни Хопкинс. Това е първата му награда. Американската аудитория се запознава с Антъни Хопкинс през 1973 година: тогава той играе главната роля в американския минителесериал "QBVII" (реж. Лион Юрис). Героят му е талантлив лекар от полски произход, сътрудничил по време на войната с Гестапо, избегнал осъждане, който се опитва да изкупи вината си, работейки за благото на човечеството. Но възмездието го настига в лицето на американски режисьор от еврейски произход, който разкрива миналото му. Много критици считат тази роля за една от най-успешните в кариерата на Хопкинс.
През 1974 Хопкинс дебютира на Бродуей в спектакъла „Equus”, който по-късно сам поставя в Лос Анджелис. Следващите десет години живее и работи в Лос Анджелис. Хопкинс получава две награди „Еми” за роли в телевизионни филми: на Бруно Хауптман в „Отвличането на Линдберг” и на Адолф Хитлер в „Бункерът”. Следват „Черинг Крос Роуд 84” и „Човекът слон”. След ролята на капитан Блай в  „Баунти”, където се снима с тогава все още изгряващата звезда Мел Гибсън, Хопкинс се завръща в Англия и участва театралната постановката „Правда” по Дейвид Хеър, за която получава награда за най-добър актьор на Британската театрална асоциация и наградата на "Observer" за изключително постижение в  „Антоний и Клеопатра” и „Крал Лир”. През 1987 кралица Елизабет го удостоява с рицарско звание за многочислените му заслуги в изкуството и популяризирането на британската култура по света.Маниакът Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата”, похапващ черния дроб на своя враг с гарнитура от зелен фасул, превръща Хопкинс в свой и за американските зрители. Дотогава маститият актьор се числи към макар и уважаваните, но малко известни „британски сноби”. През 1991 Антъни Хопкинс получава „Оскар”. През 1992 участва във филмите „Имението „Хауърдс Енд”, „Дракула” и „Легенди за страстта”, като в последния играе с Брад Пит. Същата година излиза и „The Road to Wellville”.През  1993 г. е номиниран за „Оскар” - с главната роля и за играта си в „Остатъкът от деня”. Британската академия за кино и телевизия му дава званието „най-добър актьор”. Играе с Дебра Уингер във филма на Ричард Атънбъро от 1993 „Земята на сенките”. Хопкинс е номиниран отново за „Оскар” за ролята на президента Никсън в едноименния, разпалил духовете филм на Оливър Стоун, а следва и трета номинация през 1997 г. за паметното му изпълнение като бившия президент на САЩ Джон Куинси Адамс в „Амистад". Междувременно през 1996 дебютира като режисьор с екранизация на чеховския „Чичо Ваня”, като при това освен че играе главната роля, сам пише и музиката. Актьорът е играл главните роли и в „Да устоиш на Пикасо” и в приключенската драма, режисирана от Ли Тамахори по сценарий на Дейвид Мамет „Острието”, с участието и на Алек Болдуин.През 1998  Хопкинс отново си партнира с Брад Пит в „Да срещнеш Джо Блек”, играе и в „Маската на Зоро”, с участието на Антънио Бандерас и Катрин Зита-Джоунс. Към този филм, независимо от цялата условност на сюжета, Хопкинс се отнася напълно сериозно и участието му придава особен, тънък чар на лентата. През 1999 излиза „Инстинкт”. От последните роли на актьора можем да отделим екранизацията по Шекспир „Тит”, както и епизодичната, но запомняща се роля в „Невъзможна мисия 2”. На 12 април 2000 г. Антъни Хопкинс става гражданин на САЩ, но получава разрешение да запази британското си рицарско звание и титлата „сър”. Следват филмите „Сърца в Атлантида”, „Дяволът и Даниъл Уебстър” и продължението на историята за Ханибал Лектър. През 2002 по екраните излиза шпионската комедия на Джоуел Шумахер „Лоша компания”, в която Хопкинс играе с Крис Рок. И, разбира се, новата (всъщност предишна) история на знаменития доктор-канибал – „Червеният дракон”, в която участват още Едуард Нортън, Ема Уотсън, Харви Кайтел. През 2003  Хопкинс се снима с Никол Кидман и Гари Синийз в „Скрити белези”.
Последните филми с участието на големия актьор, които имаме възможност да гледаме, са: „Най-бързият мотор” (2005); „Цялото кралско войнство” (2006); „Боби” (2006) и „Пропукване” (2007). Антъни Хопкинс продължава да работи активно и със сигурност ни предстоят нови вълнуващи срещи.