Тази строфа на българския поет Веселин Андреев е най-известната от неговата „Балада за комуниста” и сигурно не е случайно, че лирическият герой е сравнен с желязо. Защото в момента, когато е писана световният комунистически лидер нарича себе си именно „Стоманения” – това е превода на псевдонима Сталин, с който всички наричат Йосеб Бесарион Джугашвили. И най-забавното е, че този човек, когото историята на планетата ще запомни като най-големия тиранин и сатрап след Хитлер, първо се прочува като ... поет.

Синът на обущар и домакиня от Гори, недалеч от грузинската столица Тблиси е роден неизвестно кога. Официалната дата е 21 декември 1879 г., но истинската дата според много изследователи е 6-и по стар стил и 18 декември по нов стил на предишната 1878 г. Дали и Сталин като Лили Иванова наистина е криел някоя година от своите, тайната е погребана заедно с него.

Двамата му братя умират, бащата се пропива и това кара майката да го обрече на духовна кариера. Тя е благодарна за спасяването му от иначе смъртоносната болест едра шарка, както и от блъскането с файтон на следващата година. Всичко това му се случва преди да тръгне на училище. Майка чу го праща първо да учи руски език, а после го записва в духовното училище в Гори. Той завършва като пълен отличник. Родителката мисли, че е решила съдбата му веднъж завинаги и той ще стане свещеник. Затова и е записан в тбилиската духовна академия. Там се запалва по поезията и едно негово стихотворение, посветено на местен княз, е включено в антология на грузинската поезия. В попския университет обаче се увлича и по социализма, по-точно по атеистичния марксизъм, което си е истинско чудо. Затова е и изключен на самия финал на следването си през 1899 г., но му е дадено право да стане начален учител. Той се опитва да практикува преподаването, но го съчетава с активна комунистическа дейност като подбудител на стачки и издател на революционен вестник. Налага се след време да излезе и в нелегалност. Само че го хващат.

Арестът го праща за първи път в затвора

Той е заменен със заточение в сибирско село, където се предполага, че успява да направи първото си дете, което обаче не е признато от него. Избягал и нелегален Йосеб, наричан по руски Йосиф, сключва църковен брак насред тбилиски храм с Екатерина Сванидзе. Тя ражда първия му син Яков, когато е на 29, но скоро почива.

Същата година за него е белязана от обир на милиони рубли, презозвани от пощенска кола, които отиват в касата на кавказкото бюро на руската компартия. Няколко месеца по-късно грузинецът е арестуван и отново е пратен на заточение и пак бяга. Властите обаче го залавят, следва ново заточение и ново бягство. Тази игра, продължила 4 години прави впечатление на лидера на болшевиките Ленин, който вкарва хитрия кавказец в ЦК на компартията. И му възлага да стане първия издател на съществуващия до днес вестник „Правда”

Тогава се сдобива и с прозвището Сталин – Стоманения, като авторството не е ясно – дали е на самия Йосиф или на Ленин. Вождът го кани при себе си в Австро-Унгария. На връщане от Виена обаче пак го арестуват и той изкарва Първата световна война далеч от събитията. През март 1917 г., когато е минала първата и се готви втората революция, Сталин се добира до столицата Петербург и се издига до член на Политбюро, заедно с Ленен, Троцки и Свердлов. Именно грузинецът подготвя онова, което влиза в учебниците като Октомврийската революция, като наградата му е неговият първи министерски пост. Дават му ресор „националности”, но това е временно отстъпление. Именно като министър той се жени за непълнолетната дъщеря на хазяите си.

Надежда Алилуева. За тяхната удивителна и драматична любов, за нейното самоубийство и безрадостните съдби на децата им ще четете в утрешния ни епизод. Защото тя наследява като съветска първа дама адашката си Надежда Крупская – жената на Ленин, която апропо е най-големият враг на самия Сталин. Когато е издигнат от ментора си през 1922 г. за генерален секретар на партията, поради тежката болест на самия Ленин, той не очаква колко бързо кавказецът ще придобие „необятна власт”, както впоследствие я определя в писмото си до останалите висши функционери на партията. Авторството на това писмо е спорно и се смята, че то не е могло да бъде написано от съвършено невнятния по онова време Ленин малко преди смъртта му, а е дело на жадуващата да дърпа конците и без него първа дама Крупская. То обаче е и точна прогноза за бъдещето.

За няколко години Сталин избива всички членове на ръководството на партията, като Троцки бяга, ала е убит в Мексико. Само на най-близкия си приятел Серго Орджоникидзе дава възможност да се самоубие. Вика го в покоите си в Кремъл, двамата изпиват бутилка водка и шефът подава на другаря си пистолет, за да се гръмне.