45% от руснаците смятат, че жертвите на Сталинския терор преди Втората световна война са били оправдани. Според историка В. Н. Земсков, те са 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести. Вадим Ерликман обаче надува числото до 9 милиона, от които 1,5 млн. екзекутирани, 5 млн. загинали в ГУЛАГ, 1,7 млн. загинали при депортации и 1 млн. избити немски военнопленници. Сталин, известен с фразата: „Няма човек, няма проблем”, създава дисциплина в своята червена империя, която й помага да устои въпреки всичко на атаката на Хитлерова Германия във Втората световна война.

В миналия епизод разказахме как в навечерието на нападението режимът прави „чистка” в армията и унижощажава 80% от официерството. Сталин е убеден в съюзничеството на Хитлер и в това, че няма да го нападне. Не и през юни 1941 г.. По свидетелствата на наследника му Хрушчов, който по време на Войната е член на Политбюро и има ежедневен контакт с вожда и учителя, през първата седмица на войната Човека от стомана, както гласи неговия псевдоним Сталин, се покрива. Няма го никакъв. Затваря се в зелената си по цвят резиденция в Подмосковието. Единственият човек, който има достъп до психиралия се диктатор е българинът Георги Димитров. Той е единственият човек, когото Сталин уважава сред своето близко обкръжение. Тогава шеф на международния отдел на ЦК на КПСС, селянинът от Ковачевци успява да извади вожда от депресията и той се връща на работа в Кремъл. Доказателство за правотата на думите на Хрушчов е фактът, че

не Сталин, а Молотов прочита обръщението към народа

за нападението на Германия над Съветския съюз, което завършва с крилата фраза: „Нашето дело е правото, ние ще победим”. Напоследък се появиха данни, които опровергават Хрушчов или поне така изглежда. Вади се тефтерът на секретаря на Сталин, където са записани срещи на 22 юни от 5,45 сутринта. Едно е обаче нещо да се напише, а друго – да се проведе. Пък и не е ли възможно, когато разбира как може да се тълкува покриването му в първите дни на войната, Сталин сам да е попълнил тефтера, за да го превърне в документ за историята? Все едно...

След като се съвзема от ступора, Йосиф Висарионович отива в обратната крайност - започва да се прави на пълководец  и да командва за настъпление тогава, когато трябва да се отстъпва. Негова е вината за първоначалните огромни жертви на руснаците до декември 1941, когато те все пак успяват да избутата немците от своята столица Москва, до която врагът е стигнал.

Грешката на Хитлер да нападне Сталинград през 1942 г. и разбиването му с пълна капитулация в битката на 2 февруари 1943 г. връщат инициативата на главнокомандващия, който сам си дава огромната звезда на маршал на Съветския съюз, а през 1945 г. си присвоява званието генералисимус по случай победата над Германия, която се дължи в огромна степен на маршал Жуков, на когото сме посветили заключителния сериал от поредицата за Втората световна война.

През 50-те години, когато вождът умира, съветските специалисти изчисляват, че загубите на хора на червената империя в конфликта се изчисляват на 12 милиона души. Тази статистика обаче се смята за нагласена, за да излязат жертвите по-малко от немските, които пък са пресметнати на 13 500 000 души

Затова по времето на Брежнев след средата на 60-те години започва да се говори за „над 20 милиона жертви” на СССР във войната, която руснаците наричат Отечествена. Тази формулировка се цитира в целия свят и до ден днешен.

Тя се оказва по-популярна от лансираната по време на гласността и перестройката на Горбачов. В средата на 80-те години специално назначена от легендарния лидер комисия прави ново пресмятане по архивите на държавата и тайните служби КГБ и стига до числото 27 милиона жители на СССР избити от немците в конфликта.

Последните изчисления на историците вече вдигат „мизата” до невероятните 40 милиона души. Възможно е обаче това число по-скоро да обединява жертвите на режима на Сталин и на Втората световна война, включително жертвите на т.нар. „гладомор” в Русия, Украйна и Казахстан

Което и от числата да е вярно, жертвите са толкова много, че да предизвикат демографска криза в Съветския съюз. Мъжете започват да не достигат по страховит начин. Особено като имаме предвид, че много от онези, които не загиват на фронта, са инвалиди поради ранявания по време на конфликта.Това заплашва не само възпроизводството на нацията от над сто националности в 15 републики, но и за икономиката, която трябва да се възстановява, както и много градове и села, изтрити от лицето на земята или сринати от нашественика.

Това е и най-големият проблем, пред който Сталин се изправя в последния период от своето 30-годишно управление – осемте лета от края на войната до неговия личен житейски край и мистериозната му смърт.