„Все още не съм слязъл от сцената, пазя си гримьорната на Народния театър и ми се иска да изиграя поне още веднъж „Пигмалион“ на Бърнард Шоу, нищо че спектакълът е имал около 150 представления пред публика.“, заяви в Стара Загора актьорът Стефан Данаилов преди представянето  на книгата си „Романът на моя живот“.

130 томчета от автобиографичната книга получиха библиотеките и читалищата в Старозагорска библиотека като дар от твореца, над  500 от дошлите да го поздравят, макар и на патерица за 75-ия му юбилей старозагорци ще си тръгнат довечера с автограф от него.

„По ирония на съдбата тук, в Стара Загора не съм снимал нито един филм, но пък помня няколко театрални постановки на сцените на операта и драматичния театър. За жалост нямам старозагорка сред студентите си, а те май станаха повече от 130. Имам обаче старозагорец, казва се Георги, но нали нещо позакъсах със здравето и не мога да се сетя за фамилията му. Ще се радвам да го видя сред публиката, но да ми се обади, че все по-трудно вече виждам.“, самоиронизира се актьорът, който се поожали, че заради болежките пътувал напоследък само в… сънищата.

От близо 90 –те роли в киното Стефан Данаилов  откроява  образите на Костадин  Джапунов от „Иван Кондарев“, Иван Загубански от „Последния куриер“,княз Борис от едноименния филм, за чийто заснемане България е заделила някога 12 млн лв и на Светослав Тертер от „Князът“ . Признава че много би искал да заснеме отново точно „Князът“, мечтаел си и за продължение на „От нищо нещо“ на Петър Рударов /1979 г/  с образа на Панчо Върбанов , но в новите времена.

„Почти се бях навил да вляза в кожата на режисьора, намерих и пари, но така и не си харесах тема, а точно тогава ме навиха да се кандидатирам за вицепрезидент и нещата се разминаха.“, сподели юбилярът. С усмивка припомни „обвиненията“ за „лакомия“ и призна, че никога не е отказвал участие в роля.

„Не съм играл Ромео, но не мога да кажа, че съм си мечтал точно за този образ. Зад гърба ми е имало покани за 7-годишен договор с италиански продуцент, харесал ме още в ролята на Тони от „Морето“ на режисьора Петър Донев /1967 г./, но отговорните фактори отказали под претекста : „той е нужен на България!“. След време получих покана да снимам във Франция, да изкарам школа за каскадьори, но пак не ме пуснаха…“, върна лентата на спомените си Мастера.

„Заради проблемите ми със зрението направихме специални фланелки за студентите от моя клас, отпред пише „Мастер“, а отзад е името.Ама напоследък май повече ги разпознавам по миризмата. Хубавото на лошото зрение е, че сега жените, с които разговарям … нямат бръчки!“, дяволито сложи точка на въпросите за здравето му проф. Стефан Данаилов . И на финала уточни, че все още всяка заран си вземал „розовото хапче“, макар отдавна да се измъкнал от ноктите на връхлетялата го след смъртта на съпругата му Мери депресия.

Източник: Monitor

Снимкa: Христо Христов